В тази част ще видим едно поведение, мисли и чувства, типични за шестия тип саботьор – Скатавката!
Господи, как мразеше конфликти! Защо трябваше да я питат за мнението й? Не знаеха ли колко трудно й беше да изказва мнение, така че да не засегне никой? И как да не засегне никой, та те бяха поне 10 човека в тази стая. Не беше възможно поне един да не се почувства кофти. Не! В никакъв случай! Трябваше да си мълчи и да не отговаря! За нищо на света! Ще се направи, че много й се ходи до тоалетна. Да! Точно така! Като се върне вече щяха да са минали на другата точка от дневния ред на заседанието. Изправи се бързо и като се направи, че не вижда въпросителните и очакващи отговора й погледи на всичките й колеги, извини се с половин уста и бързо се шмугна през вратата. Ох! Господи! Не беше лесно! Така! Сега просто трябваше да се помотае петнадесетина минути и всичко щеше да е свършило! Ами така де! Какви са тия хора дето все я питат разни неща? Как може да се изразява открито мнение, когато ти е трудно да се съобразиш с толкова много хора и да не нараниш нечии чувства. Лесно е, когато те извика шефа насаме, тогава може да се съгласяваш с него колкото си искаш. Никога нямаше да се умори да се харесва на шефа си. Та нали за това той й даде тази висока длъжност на маркетинг мениджър. С гордост си помисли, че е толкова добра в угаждането и че заради това тя е негова любимка. Просто беше станала факир по отношение на избягването на конфликти и търсенето на компромиси. Дори и когато той предлагаше ултра тъпи идеи, тя отново се съгласяваше с него. Ами защо да спори? Конфликтите до нищо хубаво не водят. Най-много да си изгуби хубавата работа. Не! Абсурд! Тя мразеше да влиза в конфликти! Е! Вярно е, че доста често нещата се получаваха така, както на нея грам не й харесваше, но какво пък толкова. По-добре да потъпче собственото си усещане, отколкото да застане в директен конфликт с някой. Е! Вярно е, че понякога малко се ядосваше и два-три пъти счупи нощната лампа в къщи от яд, като се сети, че трябваше да си премълчи пред шефа й, когато той избираше все неговия тъп вариант, но освен че си нарани ръката и се поряза, нищо друго не се случи. А ако си беше отворила устата можеше да си изгуби сладката работа. Не! По-добре беше да си замълчи и да се престори, че е съгласна с всички, най-вече с шефа си, отколкото да страда после по работата си. Нищо, че гаджето й смяташе, че е слабохарактерна за това. И май беше започнал да не я уважава. Но тя и на него нямаше да се противопостави и да спори излишно. Каквото ще да мисли. Важното е да е с нея. Рано или късно ще разбере , че е достоен човек, който щади чувствата на другите и заслужава уважение за това, че винаги се съгласява с всички, в името на мира. Да! Аз нямам никакво значение! Важното е да има мир!
Разбира се, малко преувеличено и направено с чувство за хумор, но това е едно типично поведение на една жена, която има вътрешен саботьор – Скатавката! Тя е прекалено заинтересувана от това да не се замеси в конфликт, бяга от пререкания като дявол от тамян, и за нищо на света не би спорила с другите. Защо? Защото скатавката мрази да се задълбочава и винаги се пуска по най-лесния и пряк път. За нея е важно да се харесва на всички, да е в добри отношения с всички, да е въдворила мир. Всичко това тя прави за сметка на собствените си нужди и чувства като винаги поставя другите пред себе си. В резултат на което понякога може да чувства гняв и раздразнение, но отново за нищо на света не би го изразила. А как да се справим ако имаме една Скатавка в нас, която владее положението, следете поредицата тук, за да разберете.
Очаквайте следващата част – Благоразумната!
Ако не сте успяли да се запознаете с образа на Контрольорката, ето тук може да прочетете статията за нея.
Всеки от вас, който би искал да се справи с вътрешните си саботьори може да се включи в програмата “Спри да се саботираш!”
ЛИДИЯ
Останете вдъхновени