Очаквайки Другия да се промени, ние автоматично губим всякаква представа за това КЪДЕ Е ТОЙ ПО ПЪТЯ НА СОБСТВЕНОТО СИ РАЗВИТИЕ. И много често вместо да му дадем свободата да се движи в живота си, както му диктува сърцето, ние започваме да го „спъваме” със своите собствени вярвания, ограничения и страхове. Защото ние искаме той да израсне и да се развие, но по начина, който НИЕ МИСЛИМ ЗА ПРАВИЛЕН.
Толкова много от нас започват връзките с очакването, че Другият ще започне (или ще спре) да прави определени неща в зависимост от това дали ни харесват или не.
Но това не е любов.
Това е собственото ни желание другият човек да стане точно това, което ние мислим, че той трябва да бъде. Това е желанието ни да запълним собствените си липси и недостатъчности чрез Другия.
Но това не е любов.
Никой не иска да му казват, че го обичат АКО прави това или онова, или спре да прави това или онова. Това са условия, сделка, бизнес, но това не е любов.
Любов е да подпомагаш любимия си в израстването и духовната му еволюция чрез искреност, градивни обратни връзки за това, което се случва в настоящия момент. Дори да знаем, че те ще причинят дискомфорт и понякога болка. НИЕ НЕ СМЕ ТУК, ЗА ДА СПЕСТЯВАМЕ ИЗРАСТВАНЕТО НА ЛЮБИМИТЕ СИ ХОРА, А ДА ГИ НАСЪРЧАВАМЕ ДА ВЪРВЯТ СМЕЛО ПО ПЪТЯ СИ.
Да обичаме означава да оставим вратата отворена за това, което трябва да се случи. Защото всичко е тук, за да ни помогне да израснем. Любовта е тук, за да ни помогне да израснем. И няма по-истинска любов от тази да оставиш Другия да бъде себе си във всеки един момент.
Да му подариш усещането за свобода, докато нежно го държиш в ръцете си. Да му кажеш, че не трябва да прави нищо, за да заслужи любовта ти, защото вече я има изцяло. Да се потопиш в чувството на мекото и спокойно щастие на това да си обичан такъв, какъвто си.
източник: Интернет – https://www.facebook.com/blissfulcycle/