Снимах се на стена, на която пишеше: “Където и да си, бъди целият там!”
Запитах се – “там” ли сме целите, в мига, потопени в него и вярващи че това е единствения миг и нищо друго не съществува? Умеем ли да се потопим до такава степен, че миналото и бъдещето да избледнеят и да нямат значение? Успяваме ли да се радваме на настоящият миг, на настоящият ден, на настоящите успехи? Или все ровим назад в миналото или летим напред в бъдещето? Древните философи са казали, че минало и бъдеще не съществуват, единственото което съществува е Тук и Сега! Дали можем да се разтворим в настоящето, в нашето “сега” и да изживеем всяка секунда на настоящата секунда? Буквално да се разтворим в мига?
Когато бях затворена в къщи с малкия ми син и опознавах майчинството, имаше моменти в които се дразнех и напрягах, че не мога да бъда другаде – някъде по-близо до мечтите си. (Да бъда майка никога не ми е било мечта!) В тези моменти духа ми се рееше някъде напред в непознатото бъдеще и жадуваше да е там, вече да се случва. Сега, няколко години по-късно, вече не съм затворена в къщи със сина ми, той вече е голям и ходи сам на училище, и когато искам да го прегърна и да се погрижа за него той ме отбягва, защото е “голям”. В тези моменти пък духа ми се отправя с носталгия към миналото, в което той обвиваше ръчички около врата ми и имаше нужда от моята майчина грижа.
Виждам около себе си много майки, които се объркват. Когато мине първоначалното състояние на ентусиазъм от раждането на едно ново същество, и когато нещата влязат в ежедневна форма и всичко се върти около това “дали тази нощ ще успеем да се поспим поне малко, защото зъбките никнат и кошмара е пълен” или “в колко часа станах тази сутрин?… не си спомням вече, от тези непрестанни колики вече не знам кога е ден и кога е нощ!…”, тогава настъпва един момент на “объркване”. Въпроси като “Коя съм аз?… Какво се случи?… Майка ли съм само?… Какво обичах да правя преди това?… Кое е наистина важно?… Чуствам, че наистина вече не знам коя съм и не знам какво да правя?…” се въртят непрекъснато в главата на майката, чието единствено призвание точно в този момент на живота й е да се отдаде изцяло на отглеждането. Въпроси като “Каква бях преди?…” и “Какво ще стане сега с мен?…” ни карат да се лутаме напред-назад в миналото и бъдещето и да искаме буквално да избягаме от монотонността на настоящият момент, в който единствено детето е важно, и ние се изгубваме в него. Започваме да се лутаме в спомени да миналото и мисли за бъдещето, а единствения миг – настоящият, ни дразни и ни изнервя.
Напред-назад… Бъдеще-минало… Мисля си, колко по-различно щеше да бъде ако просто се бях потопила в онзи минал момент, когато изживявах майчинството си и бях цялата “там”! И когато някой ден мечтите ми се сбъдват да съм пак цялата “там”!… Как няма да пропусна нито един настоящ миг, ако успея да се науча да се разтварям в него и да бъда цялата “там”! Така няма никога да ми се наложи да съжалявам за нищо пропуснато, защото нито един миг не се повтаря! Никога!
Ако мечтаеш през цялото време за нещо следващо или минало, и не си в настоящия момент, ще пропуснеш този, а той никога няма да се върне.
Изживявай всяка секунда на настоящият миг сякаш това е последното нещо на света, което можеш да направиш!
Бъди целият “там”!
Лидия
P.S. – Посвещавам това на всички майки, които в настоящият момент в живота си са най-важното нещо на света за своите деца. Вие сте всичко за тях, вие сте целият им свят, вие сте стълба, на който те се подпират за да растат. Най-доброто, което можете да направите точно в този момент е да си позволите да се отпуснете и да се потопите в усещането за това, че вие сътворявате един нов човек. Вие сте творци. Отпуснете се в настоящето и се насладете на този миг, който никога няма да бъде същият. Бъдещето ще ви почака търпеливо!
снимка: Петя Бамбова в Център Мандала