На 30 е на корицата на „Нюзуик“ вместо президента Джералд Форд, на 35 продава всичко и изоставя Америка заради мъж, на 47 преборва рака, на 50 изравя компанията си от пепелта, за да я превърне в истинска модна империя. А всичко започва само с куфар трикотажни рокли…
Нейната история е толкова вдъхновяваща, че прочетете ли я, ще ви се прииска да подхванете свой бизнес. Неслучайно напоследък Даян фон Фюрстенберг изнася мотивационни лекции пред жени. Слушането си заслужава, тъй като смело можем да кажем, че едва ли има друг дизайнер с по-вълнуваща съдба.
Чудо е самата й поява на бял свят – на 31 декември 1946 г., едва година и половина, след като майка й е освободена полужива от Аушвиц. Когато напуска концентрационния лагер, Лилиан тежи 26 кг и лекарите я съветват няколко години да не забременява, но напук на всичко тя ражда в Брюксел здраво момиченце с къдрави коси.
Още в този миг преподава първия важен урок на дъщеря си и той е, че страхът не е вариант. Като повечето хора, минали през лагерите на смъртта, Лилиан не говорела за тях. Даян обаче е убедена, че ако не било нейното раждане, майка й щяла да се самоубие.
На новогодишните си картички Лили пишела едно и също послание до детето си: „Бог спаси живота ми и така аз ти дадох живот. Давайки ти живот, имах сили да продължа своя. Ти си моят спасителен фар, моето знаме на свободата“.
От Аушвиц до Женевското езеро
Даян не познава по-силен и позитивен човек от майка си. „Тя не понасяше да я смятат за жертва“, пише Фон Фюрстенберг в автобиографичната си книга „Жената, която исках да бъда“, превърнала се в бестселър миналата година. „Докато растях, не обръщах внимание на напътствията й. След смъртта й през 2000 г. осъзнах, че тя е човекът, повлиял ми най-много, и реших да предавам нейните завети на собствените си деца и внуци. Аз станах тя.“
Още като малка Даян чувала майка си да повтаря, че когато една врата се затваря, се отваря друга, а най-мрачната ситуация може да се превърне в най-добрата. Лилиан Нахмияс изпитала това на гърба си, когато 20-годишна била арестувана от нацистите за връзките си с белгийската Съпротива и депортирана в Аушвиц на 19 май 1944 г.
Тогава тя била толкова ведро и храбро момиче, че дори в бележката, която в последния момент надраскала до родителите си, сефарадски евреи, дошли няколко години по-рано от Солун, не паднала духом: „Скъпи мамо и татко, пиша, за да ви кажа, че малката ви Лили заминава. Къде, тя не знае, но Бог е навсякъде, нали така? Така че тя никога няма да бъде сама и нещастна. Искам и двамата да сте смели и не забравяйте да бъдете здрави за сватбата ми. Заминавам с усмивка, уверявам ви.“
Лилиан хвърлила това смачкано листче от камиона, с който била отведена, надявайки се, че някой ще го намери и предаде на близките й. Бележката наистина стигнала до получателите си, а Даян я наследила от леля си и оттогава я пази като най-скъпата си реликва.
Не по-малко ценен й е и формулярът, който майка й попълнила в американска болница в Брюксел, след като била освободена от 13-месечното си пленничество. Въпреки че се налагало да я хранят на час по лъжичка като птичка, на въпроса какво е състоянието й Лили отговорила: „В много добро здраве“.
През целия кошмар я крепяла мисълта за годеника й Леон Халфин, с 10 години по-възрастен от нея, също евреин. Когато с Лили все пак се оженили, той й осигурил комфортен живот на домакиня. Бил натрупал пари от спекула по време на войната, по-късно станал дистрибутор на „Дженерал Илектрик“ и основал фирма за електронни лампи, превърнала се по-късно в най-голямата в Белгия.
Съпрузите често обикаляли света, но от съображения за сигурност хващали различни полети. На едно пътуване до Ню Йорк Лили попаднала на деликатния швейцарец Ханс Мюлер, заради когото изоставила Леон и се заселила на брега на Женевското езеро. Макар да обожавала своя шумен и емоционален баща, чието копие била като външност, 15-годишната Даян подкрепила изцяло майка си при развода.
Леон бил съкрушен, животът му се сринал, но невръстната му дъщеря усещала, че Лилиан има нужда от промяна, от нови хоризонти, с които да пропъжда сенките от миналото.
Ню Йорк, Ню Йорк
Именно в Швейцария Даян срещнала мъжа, чиято фамилия я превърна в световноизвестна модна марка. Когато се записала в икономическия факултет на Женевския университет, за да е близо до майка си, младата белгийка имала зад гърба си сериозен опит и с ученето, и с мъжете.
Първото й гадже бил италианец, второто – иранец, който на 16 отнел девствеността й, последвали нови връзки в Италия и Мадрид… 19-годишният Едуард Егон фон унд цу Фюрстенберг бил друга работа. По баща австро-унгарски принц, по майка – богат наследник (Клара Аниели била най-голямото дете от династията ФИАТ). Когато Даян се запознала с един от най-желаните ергени, той се връщал от благотворителна мисия в Бурунди. И тя била впечатлена.
Авантюристът Егон явно също, защото веднага повел приятелката си на воаяж в Далечния Изток, а след това я подложил на изпитание – семейна Коледа в разкошната вила на Клара в Кортина д’Ампецо. Даян никога няма да забрави колко неловко се чувствала сред цвета на европейската аристокрация. Още по-неудобно й било на експресната сватба, следствие на непланирана бременност.
Егон и Даян се венчали на 16 юли 1969 – в деня, когато американските астронавти стъпили на Луната. Булката, облечена в „Диор“, и досега се радва, че обиденият свекър пропуснал обяда в „Максим“, където баща й домъкнал целия състав от 50 музиканти и певци на руския клуб „Распутин“.
За да е пълен срамът й, Леон дори сам хванал микрофона. Даян и без това била в сложна ситуация: еврейска кръв в семейството било нещо нечувано, а в къщата на Аниели тя дочула и друго: „…тази умна малка буржоазка е получила каквото иска“. Тогава тя се обърнала към неродения си син с думите: „Ще им покажем ние! Ще им покажем кои сме!”
Егон смятал да предприеме кариера в нюйоркска банка и няколко месеца след сватбата заминал за Америка. Даян решила да завладее Америка като класическите емигранти. И ето я на борда на лайнера „Рафаело“, носеща всичките си надежди – бебе в корема и куфар „Луи Вюитон“, пълен с трикотажни рокли.
Те били резултатът от едногодишния й стаж при индустриалеца Анджело Ферети, който продавал из цяла Италия своята коприна и трикотаж, оцветени в невероятни шарки. Докато чиракувала при него, Даян ушила рокли от платовете на Ферети, които да продава зад океана. Прозорливият предприемач надушил нейния потенциал и дори й отстъпил една от най-талантливите си моделиерки.
За роклите тип „прегърни ме“ Даян се вдъхновила от дъщерята на Ричард Никсън – Джули, която носела пола и топ „прегърни ме“. Кройката „прегърни ме“ съществувала открай време, но моделът, сътворен в ателието на Ферети, бил ушит от трико.
Вече в Ню Йорк, Даян месеци наред безуспешно предлагала своите рокли в големите вериги магазини. Но ето че през март 1970 – тъкмо била родила сина си Александър, а с Егон междувременно се били превърнали в светски знаменитости – напористата европейка проявила нечувана дързост.
Занесла своя толкова дълго отхвърлян куфар при модната законодателка Даяна Вриланд, главен редактор на „Вог“. И Вриланд видяла, че това не са просто рокли. Веднага накарала две от своите топманекенки – Пат Кливланд и Лулу дьо ла Фалез – да облекат моделите на Фон Фюрстенберг и присъдата била: „Колко невероятно умна си и колко модерно е това. Страхотно, страхотно, страхотно!“
С подкрепата на Вриланд творенията били показани на Седмицата на модата, а статии за Даян се появили не само във „Вог“, но и в „Ню Йорк Поуст“, „Ню Йорк Таймс“ и „Уомънс Уеър Дейли“. Завалели поръчки, но фабриката на Ферети все обърквала заявките, самият той имал тежък характер, а неопитната принцеса буквално спяла по летищата, за да чака доставките. Тя обаче успяла да привлече на своя страна точния човек – 39-годишния Дик Конрад, с огромен опит като търговски посредник. Двамата наели шоурум на Седмо Авеню и приключили 1972-ра с приходи 1,2 млн. долара!
Голяма помощ им оказал Ферети, който изчаквал 120 дни плащането на стоката след доставката. Преди да измислят тази схема, се наложило Даян да заложи диамантения пръстен, който получила от Егон за раждането на дъщеря им Татяна, появила се 13 месеца след Александър.
Официалната премиера на роклята „прегърни ме“ се състояла в началото на 1974 г. в хотел „Пиер“ на съвместно ревю на двамата Фон Фюрстенберг. Егон изоставил работата си в банката, за да прави мъжки ризи. За дебюта на своите рокли Даян избрала животински принтове – змия и леопард, които по-късно се превърнали в нейна запазена марка. Моделите пожънали такъв успех, че в края на 1975-а Ферети бълвал по 15 000 бройки седмично.
Ала докато бизнесът процъфтявал, бракът на Даян вехнел. „Егон обичаше да се забавлява и бе много безразборен във връзките си, експериментираше възможно най-много. Опитвах се да приема поведението му и отворения ни брак, не го съдех. Криех страданието си, но имах две малки деца и стартирах сложен бизнес. Стана ми непосилно да се справям с всичко това“, разказва Даян.
Повратната точка настъпила през февруари 1973, когато семейството се появило на корицата на „Ню Йорк Мегъзин“ в материал, озаглавен „Двойката, която има всичко. Дали всичко е достатъчно?“. Фотосесията на принца, принцесата, техните бебета и роднини била на ниво, но в съпътстващото интервю Даян и Егон, които нямали особен опит с пресата, изрекли повече, отколкото трябва. Той се похвалил със своята бисексуалност, а тя описала брака като толкова скучен, сякаш „лявата ръка докосва дясната“.
Истината за провала на отношенията им лъснала. Даян не искала да бъде европейска принцеса от Парк авеню с уж декадентски живот. За да остане себе си, тя трябвало да напусне двойката и така всъщност спасила отношенията си с Егон, който останал неин близък приятел до края на живота си. През юни 2004 г. Даян била до него, когато издъхнал от цироза в римска болница.
Мъж в женско тяло
След развода с Егон Даян започнала нов живот с нов мъж в нова къща – имението Cloudwalk („Разходка в облаците“) в Кънектикът. То било нейната първа голяма инвестиция, за това кътче сред езера и гори тя платила $ 210 000. Компания на първата й Нова година в Кънектикът, където отпразнувала и 27-ия си рожден ден, й правел кореспондентът на РАИ в Ню Йорк Яс Гавронски.
Освен красавец и ерудит, бъдещият евродепутат бил женен, но разделен със съпругата си, и не желаел сериозна връзка. Даян също: „Яс беше тайната ми градина, но децата и бизнесът бяха на първо място. Вечерите прекарвах с мама и малките, а след това танцувах в „Студио 54“. Чувствах се свободна и могъща, не беше лесно да жонглирам с всичко и често бях под голям стрес, но това беше моят избор и той си заслужаваше.
За един-единствен уикенд в Лос Анджелис флиртувах последователно с Уорън Бийти и Райън О’Нийл. Изживявах своята фантазия да бъда мъж в женско тяло.“
Гледайки как американките, които носели нейните кройки, ставали по-красиви и уверени, Фон Фюрстенберг придобивала все повече самочувствие. И докато кръстосвала моловете, за да показва лично на клиентките си как да се загръщат в роклите й, за нейното лого се сборичкали компании за шалове, куфари, очила, мебели…
Инициалите й се появили върху 17 различни продукта и в края на 1976 г. приходите от лицензите достигнали 100 млн. долара. Затова без много да му мисли, тя пуснала и своя козметична линия. Така се родила „Татяна“, кръстена на 4-годишната дъщеря на Даян. Хиляди мостри били разпращани към магазините, прикрепени към роклите.
През 70-те жените носели много грим, така че Даян уцелила точното време, за да отвори своя бутик на Медисън авеню, в който новаторски имало постоянен гримьор. Самата Даян станала модел на своята козметика и на своите рокли, което я превърнало в истинска знаменитост.
На 28 януари 1976 цялата страна се събудила с нейното лице на първа страница на „Уолстрийт Джърнъл“, нечувано в онзи мъжки свят. Успехът бил последван от още по-голям: тя била предпочетена за корицата на „Нюзуик“ пред президента Джералд Форд. Държавният глава веднага поканил европейката в Белия дом, където обядът в компанията на Хенри Кисинджър преминал в шеги как тя успяла да го измести от „Нюзуик“ и как от изданието пратили репортер да провери акта й за раждане, защото никой не вярвал, че наистина е само на 29.
Така за 30-ия рожден ден Даян си направила заслужен подарък, огромен апартамент на 20-ия етаж на Пето авеню, принадлежал на Рокфелер. Стремглавият успех, разбира се, имал цена, и макар принцесата да усещала, че препуска по-бързо, отколкото трябва, крахът я изненадал. Американската мечта се превърнала в кошмар за една нощ.
От Пето Авеню до Шанз-Елизе
Масово били обявени разпродажби, защото се оказало, че всяка американка притежава поне 3-4 рокли „Фон Фюрстенберг“ в гардероба си. В складовете залежавала стока за $4 млн. Пазарът бил преситен, наложило се Ферети да спре производството и дори опитал да съди доскорошната си златна кокошка. Компанията била пред банкрут, а собственичката й – в шок. Грешката била, че Даян не послушала инстинкта си да разнообрази продукцията, а шиела предимно рокли.
В този критичен момент ръка й подал Бари Дилър, когото нашата героиня срещнала, когато била на 28 и на върха. Той бил 33-годишен и също се носел по гребена на вълната като шеф на „Парамаунт Пикчърс“. Под неговото ръководство студиото създало хитове като „Брилянтин“, поредиците за Индиана Джоунс и ченгето от Бевърли Хилс. Връзката им започнала с бурна страст, но тогава Даян не предполагала, че Дилър ще стане най-важният мъж в живота й.
По съвет на Бари тя продала марката си за рокли. Останала другата компания – козметиката, където Фон Фюрстенберг вложила 150-те милиона от продажбата на модния бизнес и от лицензи. През 1981 г. приходите от тази нова фирма достигнали фантастичните $ 40 млн., но само заплатите за трите хиляди служители гълтали по 1 милион на месец! Производствените разходи също растели главоломно с разнообразяването на асортимента и краят настъпил също толкова бързо, колкото и този с конфекцията.
От Париж, където била с новото си гадже – бразилеца Пауло, докато Бари бил „на изчакване“, Даян научила, че банката не може да й отпуска повече заеми и е запорирала „Клаудуок“ и апартамента на Пето авеню. Банкерът я посъветвал да продава, докато още може.
За облекчение на Фон Фюрстенберг английската фармацевтична фирма „Бийчам“ изкупила изгодно компанията й и дори след като се разплатила с банката, тя пак останала $12 млн. на плюс. „От една страна, беше освобождаващо – признава тя. – Бях на 36 и за първи път от 13 години върху мен не тегнеше напрежението да управлявам компания. От друга страна, ,се чувствах празна. Името ми все още стоеше върху толкова много продукти, но аз не създавах нищо. Бях загубила вдъхновение.“
За да се върне към корените си, тя отворила малък бутик в Манхатън, където пуснала колекция haute couture с името „Даян“. Сред първите й клиентки били Брук Шийлдс, Бианка Джагър и Ивана Тръмп, но Фон Фюрстенберг не се чувствала на мястото си. Не й харесвали нито стилът на 80-те, нито Ню Йорк на 80-те, който нямал нищо общо с онзи град, прелъстил я десетилетие по-рано, а освен това децата й били далеч. Жадувала за генерална промяна. Не я виждала в лицето на безумно щедрия към нея и децата й Бари, който преглъщал дори зачестилите й флиртове (в списъка бил и Ричард Гиър).
И тогава на пистата на живота й се приземил Ален Елкан. По-млад от нея, красив писател, с майка от влиятелен еврейски род от Торино и баща – френски индустриалец и директор на „Диор“, Ален й се падал и роднина. Зад гърба си той имал брак с дъщерята на основателя на ФИАТ Джани Аниели – Маргерита, и три деца (две от тях в момента ръководят империята на дядо си).
Даян толкова хлътнала, че се преместила в Париж, за да стане муза на новия си любим. Заради Ален изоставила елегантните дрехи, сложила ниски обувки и се напъхала в блейзъри от туид, които Елкан поръчвал при миланския си шивач.
Намирала се в световната столица на модата и се движела в най-високите интелектуални кръгове (любимият й писател Алберто Моравия например пребивавал у тях със седмици), но живеела с чувството, че остарява. Била несигурна и объркана. Толкова далеч от жената, която всъщност искала да бъде.
Всичко отначало
С Ален продължавали постарому, докато не научила, че той й изневерява с любимия модел на Ив Сен Лоран и нейна близка приятелка – Лулу дьо ла Фалез. Лулу притежавала всичко, от което Даян се била отказала: блясък, работа, успехи.
„Първоначално бях много разстроена, но постепенно приех, че донякъде това бе моя грешка. Подменяйки същността си, аз бях загубила това, с което бях привлякла Ален. Вместо да покажа обидата си, запазих спокойствие и забраненият плод загуби своята привлекателност“, спомня си Фон Фюрстенберг, която през 1989 все пак скъсала с Ален и се върнала в Ню Йорк.
Там я чакал Бари, но тя все още не била готова да се обвърже, а и вече била попаднала под чара на Марк Пепло, носител на Оскар за сценария на „Последният император“ на Бертолучи. Чак когато Марк я напуснал заради друга, Даян се върнала трайно при своя Бари. Той вече настоявал за брак, който щял да улесни и друго негово желание – да осинови децата й.
Алекс и Татяна били поели по своя път и следвали в престижен университет, но майка им се обвинявала, че не им е обръщала достатъчно внимание. Особено на Татяна, която криела, че страда от сериозно генетично заболяване на мускулите, засягащо и сърцето.
„Единственото, за което съжалявам в този живот, е, че не открихме навреме болестта на Татяна. Още пазя една тийнейджърска бележка от нея, на която пише: „Мамо, ти не знаеш нищо за мен“, въздъхва дизайнерката.
Чак през 2014 г., когато диагнозата била потвърдена, Даян си дала сметка колко трудно е било съзряването за дъщеря й. И въпреки това Татяна завършила „Браун“ едва на 16, станала успешен режисьор и дарила Даян с внучка Антония.
През 90-те Даян нямала търпение да възроди модната си къща. Точно в този период Даян получила предложение от тв канал да направи серия рокли, които да продава в ефир. Тя дълго се колебаела, Бари Дилър, който напуснал „Фокс”, обаче знаел, че в този бизнес има хляб, и срещу $ 25 млн. придобил част от тв канала QVC.
Даян изработила лесни за поддръжка и носене дрехи от коприна и така с партньора й станали едни от пионерите на телешопинга. Прочутата дизайнерка сама демонстрирала на зрителите своята продукция, поръчвана на фабрика в Хонконг.
Така се избегнало залежаването по складове, съсипало предишните й две компании. Случилото се през 1992 било определено от „Вог“ като моден феномен: за първите си два часа в ефир Даян продала копринени изделия за $ 1,3 млн.! Въпреки това още изпитвала носталгия по своите рокли, а явно и много жени копнеели за тях, защото били хит във винтидж бутиците. Освен това Фон Фюрстенберг била подканяна да се върне в голямата игра не от кого да е, а от Ралф Лорън, Лагерфелд и Версаче.
Тя всъщност вече не се плашела от нищо – откакто преборила рака на 47-годишна възраст. Научила за болестта си случайно. На обяд с Ралф Лорън той й споделил как чувал шум в ушите, а се оказало, че трябва да му махат тумор в мозъка.
„В момента, в който го каза, и аз започнах да чувам шумове в лявото си ухо. Продължи и на другия ден и когато отидох на лекар, той установи, че имам киста, така че си назначих час за операция. Излизайки от упойката, научих, че намерили карцином, който вече имал метастази. Следващите дни бяха ужасяващи. Операция, химиотерапия, лъчетерапия“, разказва Фон Фюрстенберг, при чието възстановяване голяма роля изиграл индийският доктор Дийпак Чопра.
Тя изведнъж изпитала огромна нужда от духовна подкрепа, защото се наложило и да пътува до Белгия, за да изпрати баща си в последния му път – през 1994 г.
С този опит зад гърба си тя не се поколебала да изостави центъра на Ню Йорк и да купи офис в кипящия от живот Уест Вилидж. В последвалото десетилетие с напътствията на сина си Александър, който станал финансист, и с подкрепата на снаха си Александра Милър (дъщеря на създателя на Duty Free веригата) прехвърлилата 50-те Фон Фюрстенберг успяла да създаде глобална марка.
С типичния си размах Даян атакувала и китайския пазар, където привлякла вниманието, организирайки грандиозен Червен бал.
В момента тя притежава 90 магазина, а продажбите на дрехите и аксесоарите й надхвърлят $ 200 млн. годишно. Даян основава собствена фондация, а от 2006 е неизменен президент на Съвета на модните дизайнери в Америка (CFDA). За всичко това сп. „Форбс“ я включва в списъка си на 20-те най-влиятелни бизнесдами в света и най-влиятелната в областта на модата.
Разходка в облаците
Френският писател Фредерик Бегбеде твърди, че в първия си брак човек търси съвършенството, а във втория – истината. Каква точно истина е търсила Даян фон Фюрстенберг с женитбата си за Бари Дилър можем само да гадаем.
Когато през 2000 г. двамата се вричат във вярност в нюйоркското кметство, той й подарява 26 диамантени халки: по една за всяка от 26-те години, в които не са били женени. „Как да обясня връзката си с Бари? Тя е просто истинска любов – категорична е Даян. – Неговата откритост, начинът, по който ме приема безрезервно, неговото дълбоко желание аз и децата ми да сме щастливи ме просълзяват всеки път, като се сетя за тях. Истина е, че също като с баща ми приемах любовта му за даденост и често го отхвърлях. Но също е истина, че, както и татко, аз го обичам всеотдайно и го подкрепям безусловно.“
По-смелите американски медии открито се чудят на този съюз, защото Бари бил сред представителите на „холивудската еврейска гей мафия“. Самата Фон Фюрстенберг отбелязва в мемоарите си, че приятелите на Дилър били шашнати от началото на романса им, тъй като „никой не го бил виждал с жена дотогава“.
Според gawker.com Бари правел големи дарения за гей организации, а яхтата му „Черната овца“ редовно акостирала в любим на хомосексуалистите курорт в Кейп Код. Изданието намеква, че Даян се е омъжила за Дилър, за да могат Татяна и Александър, които той осиновил, както и четирите й внучета, да наследят състоянието му, надхвърлящо 2,4 млрд. долара.
Каквато и да е истината, Даян се чувства отлично в кожата си въпреки страховития ски инцидент в Аспен през 2011, при който буквално размазва лицето си. Тя обаче за нищо на света не би си направила пластична операция: „Не съдя тези, които си слагат ботокс, и аз съм го обмисляла. Може би ме е страх да замразя времето. Или ме е страх да се погледна в огледалото и да видя непознат човек. Казват, че с годините започваш да изглеждаш така, както си се чувствал. Ако си от хората, които рядко се усмихват, кожата на лицето провисва. Ако пък си се смял много, имаш цяла паяжина около устните. Бръчките показват пътя, по който си минал. Те са карта на живота ти. Лицето ми е отражение на вятъра, слънцето, дъжда и прахта от моите пътувания. Лицето ми носи моите спомени. Защо да ги изтривам?“
Ако има място, което й е скъпо, колкото бръчките по лицето, това е Клаудуок. Даян е предупредила близките си, че иска да я погребат на слънчев хълм, по който се стига през гора от бял бор. Помолила френския архитект Луи Бенеш (известен и като гадже на Кристиан Лубутен) да разкраси мястото и той предложил да бъдат построени две стени от местни камъни, където Даян създава своята градина за медитация. „Оттам обичам да гледам залезите и да се наслаждавам на великолепни гледки. Успокояващо е да знаеш, че един ден, възможно най-отдалечен от сегашния, тази перфектна земя ще бъде мястото ти за вечен покой.“
И добавя: „Някога бях арогантна, хвалех се, че ще се пенсионирам на 30. Вижте ме сега – наближавам 70, а работя повече от всякога. Веднъж Опра Уинфри ме попита каква съм искала да бъда като дете и аз й отговорих, че не знаех какво искам да правя, но си представях каква жена искам да бъда – независима, която кара собствените си коли и сама си плаща сметките. Когато празнувах с внушителна изложба в Лос Анджелис 40-годишнината на роклята, си дадох сметка, че моята „прегърни ме“ е по-голяма от мен. Превърнах се в това, което съм, благодарение на тази простичка рокля без копчета, с която лесно можеш да се изплъзнеш от квартирата на любовника“.
Преди няколко години Даян обличала участнички за Оскарите и я поканили на обяд с Ан Хатауей. На него присъствала и майката на актрисата. „Ще ви доверя нещо, което дори дъщеря ми не знае – обърнала се тя към дизайнерката. – Аз съблазних баща й с една от вашите „прегърни ме“. Най-вероятно Ан дори бе зачената с нея.“ И тогава Ан попитала: „Да не би да е онази с лалетата?“ Даян се трогнала, както никога дотогава: „Жената пазеше тази рокля!“
източник: материала е заимстван от http://www.eva.bg/
снимки: Pinterest, Instagram и личен архив.