1. Любовта към мъжа започва с любов към себе си. Жените обаче обикновено си мислят обратното: „Когато някой ме обикне, тогава и аз ще се заобичам (ще се погрижа за себе си, ще си купя нова рокля, ново бижу, и т.н.)“. Но дотогава, докато жената не изживее роман със самата себе си, всеки мъж, когото тя среща, ще бъде за нея просто един психотерапевт, който се опитва да я излекува отсобственото й неприемане и страха да не остане сама. Защото истинската, дълбоката любов извира от състоянието, когато си изпълнена с обич към теб самата. Тогава обичта към мъжа до теб се ражда в своята най-висша проява – като дар към него, а не като отчаян опит да бъдеш необходима някому, за да усетиш собствената си пълноценност.
2. Мъжът обича не самата жена, а състоянието, в което се намира, когато е с нея. СЪСТОЯНИЕТО. Жената, която създава у мъжа особено състояние – мъжествено, винаги ще има успехи сред силния пол. Мъжете винаги ще се чувстват силно привлечени към нея – като към магнит.
3.В същото време истинската жена възпитава у себе си женственост, за да дарява с нея мъжете (любимия, ухажорите, приятелите, познатите, дори минувачите). Затова ТЯ съвсем не е най-красивата, далеч не е най-умната и никак не е най-успешната в социален план. Такава жена дарява на мъжа не ума си, не красотата си, не тялото си, не успехите си – тя му подарява състоянието той да се чувства мъж.
4. Желанието да обичаш се ражда отвътре. По правило то няма никакво отношение към това има ли „достойни“ обекти в нашето обкръжение. Когато жената мисли, че няма кого да избере и че около нея няма мъже, достойни за любовта й, това само подсказва, че тя още не е готова да обича истински. Тя иска нещо друго. Най-вероятно още се страхува да обича. Всички тези „недостойни“ мъже около нея само отразяват нейното вътрешно състояние. В момента, когато тя вече е узряла за истинска, дълбока любов, въпросът „достоен-недостоен“ престава да има първостепенно значение.
5. Щедрата на любов жена привлича още любов към себе си. Подобното привлича подобно. Ако иска да бъде любима, тя е длъжна да умее да насища с любов всичко, до което се докосва. Да я раздава, да й се наслаждава, да я проявява, да мисли и говори за нея. Любовта трябва да бъде вдишване (получаване) и издишване (даване), а не само първото. Ако ти можеш да издишваш любов, тя ще те намира по естествен начин.
6. Мъжете – това са богове. Всеки мъж е бог. Ако той не ви прави впечатление на такъв, значи вие гледате на него с очите на критичния разум. Богът може да бъде проявен в един мъж само един процент. Това е така, защото в живота на този мъж още не се е намерила такава жена, която да му вдъхне увереност в самия себе си. Истинската жена вижда в мъжете богове. Тя не се конкурира с тях и не им доказва своето съвършенство. Тя не се опитва да ги промени или превъзпита. Тя вижда най-доброто, на което е способен всеки от тях. Тя обича, цени и уважава мъжете ВЪОБЩЕ. Такава нейна позиция създава пространство за интересни и достойни мъже в нейния живот.
7. За да очарова мъжете, жената сама трябва да бъде очарована от себе си. Ако иска да вдъхновява мъжа до себе си, тя сама трябва да пребивава в състояние на вдъхновение. Ако иска да възпламенява чувствата му, сама трябва да бъде като един малък пламък. Чарът на жената – това е нейното влюбване в живота, романтиката и загадъчността. Не е важно от какво е очарована тя, важното е, че това формира вътрешния й свят, който е невъзможно да не се почувства отвън.
8. Редом с истинската жена винаги има място за истински мъж. Такава жена създава желание за подвиг от страна на мъжа, като възбужда у него стремеж той да прояви силата и възможностите си, без да му го натрапва с реплики от рода на „ти си длъжен“, а само деликатно приканвайки го към това. Тя създава илюзия за трогателна беззащитност, умее да ИЗГЛЕЖДА ранима, пробужда в мъжа желание да извърши постъпки, резултатът от които ще бъдат възторгът и възхищението в очите й. Една истинска жена подготвя мъжа за извършване на определени постъпки постепенно и незабелязано, без да прави нищо особено на пръв поглед, просто пребивавайки в образа на НЕЖНА, крехка дама.
9. Истинската жена НЕ УЧАСТВА във феминистки женски клубове. Тя няма да прави обобщения от рода на: „Всички мъже са…“ Тя знае, че всички мъже са различни. Всяка жена създава своя собствена вселена от мъже, които привлича в живота си. Тя няма да раздухва огъня на войната между половете и да се опива от несъвършенствата на мъжете. Разговаряйки с приятелки за своя мъж, тя няма да акцентира на неговите недостатъци, да го критикува и обезценява, изкарвайки го недостоен.
10. Истинската жена умее да говори коректно и доброжелателно за неприятни неща. Тя така говори на мъжете за слабостите им, че не ги унижава, а ги подтиква към промяна към по-добро. Това е голямо женско изкуство – да бъдеш доброжелателна дори тогава, когато трябва да посочиш на някого недостатъците и грешките му. Важно е не това, което говори жената, а как го казва. Тя говори, съхранявайки чувството за собственото си достойнства и достойнството на партньора си. Тя знае, че може да критикува така, че това да вдъхнови за подвиг. При това винаги да оставя на мъжа възможност за избор: да се промени или не.
източник: www.visioner.bg
снимка: twistedlifestyle.com