Бяха пет. Настаниха се на метър от нас също толкова незабележимо, колкото се бяха появили на плажа. Симпатична майка на около 35, внушителен на външен вид баща и техните трима синове – големият на десет, средния на седем, а най-малкият беше на около три.
Имаше нещо много специално в това семейство руснаци. Бяха различни от всички други, които съм срещала преди. Не шумяха, не дърпаха децата си и не парадираха с парите, които очевадно, съдейки по аксесоарите, бижутата и дрехите, притежаваха. Където и да гледах, каквото и да четях, погледът ми ненадейно отиваше натам. Притегляха ме със своята хармоничност и непринуденост, със спокойствието и уважението, което показваха един спрямо друг.
По някое време се унесох и задрямах. Събудих се от звука на позната от детството мелодия, която някой тананикаше до мен. Надигнах глава и видях нещо много красиво, нещо много специално и интимно. Момчетата се бяха събрали в кръгче и оживено си говореха за това как ще преплуват до ееей онези камъни от едната страна на брега, а майката беше седнала в скута на съпруга си леко встрани и му напяваше любовна песен. Беше обхванала лицето му с двете си ръце и го гледаше в очите така, както само една ВЛЮБЕНА жена може да гледа. Наслаждаваха се един на друг, докато децата им се наслаждаваха на топлия пясък и яркото слънце. Бяха родители, но същевременно бяха и партньори и едното не пречеше на другото.
Казах си:„Ето, възможно е! С три деца животът им отново е красив. Ролята на родители очевидно не им пречи да се обичат и да показват чувствата си пред тях.“
По същото време майката целуна съпруга си по устните, надигна се и се премести при момчетата. Клекна до тях и четиримата весело заговориха за някаква случка от преди.
– Тате – обади се най-големият син, – с Кирил ще ходим да се гмуркаме.
– Добре, сине – отговори спокойно бащата, – но нека преди това повторим нашето правило. Моля ви, докато сте във водата, гледайте от време на време към нас. Нека имаме зрителен контакт. Така ние с майка ви ще сме спокойни, че сте там и ни виждате, а вие ще знаете, че сме тук и ви чакаме.
– Добре – с нетърпение да тръгне почти изпищя момчето. – Но искаме да отидем и до камъните. Би ли дошъл с нас?
– Сега не ми се плува. Искам да си почина на брега. Когато тръгна натам, ще ви дам знак.
Нямаше хленчене, нямаше пазарлък, нямаше сърдене и разочарование от страна на децата и майката, която в голяма част от случаите застава на тяхна страна. В това семейство всеки уважаваше личното пространство на другия и това беше закон. Децата разбираха, че родителите им имат нужда от време един за друг, затова кротуваха, докато майката и бащата си взимаха малко нежност. Децата разбираха, че родителят не е само човек, който обслужва техните нужди, а и е същество, което има свои собствени желания и потребности, и не настояваха да им се обърне внимание на всяка цена. А най-важното – партньорите взаимно уважаваха своите граници и с това даваха пример на децата си.
Това семейство ми напълни душата и ме накара да си припомня някои много важни ценности – ролята на интимността, независимо от етапа на връзката, и уважението към личното пространство на другия. Понякога, заровили глава в работата или отнесени от рутината и ежедневието, забравяме за тези ценности. Но винаги, винаги можем да надигнем глава и да се огледаме за някой вдъхновяващ пример.
Искрено Ваша,
