Вероятно на всички ни се е случвало и ще ни се случва да кажем на децата си: Е, няма от какво да те е страх. Я се стегни, Стига си се ядосвал излишно. Нищо толкова не се е случило., Не плачи! Ти вече си голямо дете!
Но, когато знаем, че има и вариант, в който реакцията ни може да подкрепя децата да назовават и да се справят с емоциите, които преживяват, вместо да ги ‘поправяме’ бихме полагали усилия да реагираме по различен начин.
Това, което помага в най-голяма степен за изграждане на качествени отношения между родители и деца е търпение, позитивно и толерантно отношение, приемане на детето с цялото разнообразие на неговите емоции, състояния и настроения, вярата в неговите възможности и разбира се – безусловна любов.
Изключително важно е да се насърчават децата да изразяват емоциите си, защото това улеснява процеса на общуване и разбиране между децата и възрастните. Когато детето забележи, че възрастния се интересува от него и неговите емоции, то се доверява и ‘отваря’ за споделяне, откритост и взаимност.
Няколко съвета за това Как да накараме децата да не се страхуват от своя гняв?
1. Настоявайте пред тях да изразяват гнева си с думи,а не с действия.
2.Помагайте им да свързват чувствата си с първопричините за тях.Обсъждайте с тях какво се крие зад избухването им.По-малките изпитват нужда да им се помогне при “ мисленето назад “ с цел откриване на причината.
3.Нека детето разбере,че емоциите му са отчетени и приети.
4.Заявявайте направо,че боят не е приемлив способ за изразяване на гняв.
5.Помагайте на децата да казват какво ИСКАТ. Те често пъти скимтят и роптаят по повод на нещо ,което не желаят.Имат нужда от помощта Ви, за да се изразят положително.
6.Давайте личен пример.
Нашето усилие и като родители на собствените ни деца и като възрастни, които общуваме с деца би трябвало да е да насърчаваме и подкрепяме определянето и назоваването на емоциите от децата. Това се счита за част от подкрепата, която можем да дадем за емоционалното съзряване на детето и възпитаването на емоционална грамотност.Така освен, че му помагаме да расте свързано с емоциите си и да ги признава, помагаме и на себе си да се радваме на емоционална близост с децата. Защото емоциите са с нас от момента, в който се раждаме та чак до момента, в който ще напуснем тази земя, така че да научим децата да се справят с тях по здравословен и за тях и за околните начин е урок за цял живот.
източник: ladymagazine.bg
снимки:www.gef.com.co