Здравейте Олга,
Аз съм на 34г. и от 10 години се радвам на интересен брак. Мъжа ми е вдъхновяваща личност, но през последните години минава през много трудности, които неминуемо ни се отразяват на отношенията. Общо взето сме на прiливи и отливи. Имаме две дъщери с много малка разлика. До скоро Аз бях в ролята на домакиня, майка и съпруга. От скоро обаче се върнах на работа и това много подразни съпругът ми. Шефа ми е интересен мъж – млад, харизматичен и богат и съответно съпругът ми припозна в негово лице съперник и реши, че имам отношения с него и ми постави ултиматум да напусна или ще се разделим. Опитах се да му обясня, че няма такава нещо и отношенията са ни само професионални но той е категоричен. Не знам как да постъпя. От една страна се чувствам много щастлива на работата си, но от друга не искам да си разбия семейството. Освен това не искам да съм вечната домакиня. Има ли някакъв начин да го разубедя и да приеме факта, че ще ходя на работа.
Благодаря.
Марина от гр.Варна
Здравей, Марина.
Благодаря ти за искреното споделяне и за това, че засягаш тази толкова важна тема.
Всяка връзка, в хода на развитието си, преминава през различни етапи. В един момент това може да е намирането на общо жилище или смяна на сегашното, в друг – появата на дете, а в трети – смяна на месторабота или смяна на ролите при някой от партньорите. Всяко от гореизброените е свързано с промяна на правилата и преразпределяне на отговорности и ако последното не се случи, то резултатът много често води до криза. Ти го споменаваш като “приливи и отливи”, други го наричат “порочен кръг”, а трети – “абсолютен ад”. Но независимо от названието, периодът на промяната е много важен и ако партньорите успеят да преминат през него, като отговорят на нуждите си, то връзката още повече ще се заздрави.
Смяната на дългогодишната ти роля на майка домакиня и съпруга с тази на И жена, която гради кариера е довело до промяна в сегашния установен и приет от всички ред. Промяната винаги е болезнена, особено за мъжете. А обвиненията, които получаваш е начинът, който може да използва за да запази познатия ред. Но нека погледнем какво се крие зад това в дълбочина.
Най-вероятно си чувала, че когато мъжът се жени за една жена, то той очаква тя никога да не се промени. А когато жената се омъжва за един мъж, то тя очаква да го промени по начина, който е изгоден за нея. Какво стои зад всичко това?
Всяка жена има някаква идеална представа за своя мъж. Още преди да е надянала брачната си халка, тя знае с какви дрехи трябва да е облечен, какъв парфюм трябва да носи, с какви хора да се и да НЕ се вижда, как да се храни и как да се държи. Заживявайки с него, тя се заема с непосилната задача да направи всичко възможно за да го вкара в предварително изваяния си калъп. С две думи – поема отговорността да го вразуми и да го промени.
Обратно на нас, мъжът се влюбвба в жената такава каквато е (а не в такава, каквато иска да стане) и очаква тя завинаги да си остане такава: с хубавото дупе, с красивите рокли, с които е ходила на срещите с него, с отношението си към живота, което е имала в началото на тяхната връзка и с всичко онова, което го е карало да я носи на ръце.
Но това, което мъжете не знаят, е че жената сменя много повече роли от тях. От млада и свободолюбива девойка тя се превръща в постоянна партньорка, после става майка, след това решава да се върне на работа, или да учи, или да се впусне в някое ново предизвикателство. Това са все различни и нови роли, а заедно с тях се променя и външния ни вид, и възгледите ни към живота, и начина, по който се държим. Мъжът, от друга страна, не сменя ролите си толкова динамично. Да, става баща, но промяната при него не е толкова осезаема. Той си остава такъв, какъвто е бил и единствената промяна, която се случва е постоянното лично надграждане.
Ако жената успее да приеме партньора си с всичките му предимства и недостатъци, които вървят в комплект, не го упреква, не се опитва да го променя, то енергията във връзката им не само ще се запази, а и ще се увеличи. Ако мъжът успее да приеме промените, през които преминава жената и да разбере всичките й нови роли, то връзката им ще разцъфне. А за да се случи това, двама трябва да се научат да изговарят своите чувства и нужди.
Мила Марина, приканвам те да проведеш един искрен разговор със съпруга си. Но нека в този раговор не му говориш за това, което искаш, а за това, което чувстваш. Кажи му ЗАЩО за теб е важно да ходиш на работа, разкажи му какво новата ти роля носи като усещане? Чувстваш ли се полезна, щастлива, удовлетворена? Връщаш ли се вкъщи с повече енергия и радост? Имаш ли мотивация да подобриш нещо в живота си и с това да дадеш пример на децата си? Кажи му! Каква твоя нужда се крие зад всичко това? Кажи му и бъди напълно искрена?
Попитай и него каква нужда има, че възпрепятства твоето ходене на работа? (Началникът е само поводът, зад него се крие незадоволена нужда или страх. Това не му го казвай ;)) Разберете ли от какво се нуждае, намерете начин да я задоволите по начина, който харесва и на двамата ви. Без компромиси, без заплахи, без жертви. Когато се изговарят искания, начинът е само един, но когато се коментират нуждите, начините са хиляди.
Горещо ти препоръчвам да прочетеш и тази статия, в която говоря за разликите между “искането” и “имам нужда” .
Бъди искрена, бъди разбираща и нека ангелите на любовта да са винаги на твоя страна.
Искрео ваша,
Олга Н.
снимка: www.hera.bg