ЖЕНАТА между Богиня,Вещица и още нещо…

Жената има котешка природа. Мърка приятно… когато не дере. Има девет живота, но и те едва й стигат. Губи няколко в любовни мъки. А останалите – в тревоги по децата си.

Жената е творец, близък до божество. Все пак създава живот! Може и да го отнема, ако питаш пострадали представители на другия пол.

Жената е магьосница (за някои – вещица). Умее любовни магии, защото е основен проводник на енергията на любовта. Красотата е нейно мощно оръжие, а думите й служат за всякакви заклинания.

Жената е водна стихия. Може да бъде необятен океан, забързана река, гневен водопад, а понякога дори… спокойно езеро.

Жената е любопитно дете. Обича дрънкулките, шареното и смеха. Всичките й сетива са тук, за да вкусят разнообразието на живота.

Жената е пътят към рая. Или към ада, не помня точно. Така или иначе е път – с посока, умисъл и хоризонт.

Жената е дом. Уютен, грижовен, с мирис на ръчен хляб и супа за душата. На разположение винаги са топло одеяло, целувка за лека нощ и… малко досаден ред.

Жената е дъга в небето. Не само заради честия плач и изгряващата усмивка. Тя е многоцветна в емоциите и преживяванията, отразява нюансите на живота.

Жената е огън. Не, тя е Властелинът на огъня. Дали имам предвид дракон? Възможно е. Но така или иначе е в състояние да стопли всеки и всичко. Способна е да вдига градуси… и други неща. Умее да изпепелява враговете си. И определено умее да се възражда от пепелта като феникс.

Жената е червена, уханна роза… с бодли. Че без бодли щеше ли да е интересно? Кръвта също е червена. Без червено светът щеше да бъде толкова по-скучно място…

Жената е мило, пухкаво зайче. Да бе! Само в представите на създателя на „Плейбой”. Но може да бъде мила, дори „пухкава” – защото понякога повече е по-добре.

Жената може да бъде всякаква. Нейните променливост и всеобхватност са основният й чар.

Тя е цяла вселена, тя е всичко, което можете да си представите… и отвъд това. Жената не само прави от света по-красиво и топло място, тя му придава смисъл.

Жената е любов!