Защо не харесвам егоцентрични мъже? Много просто – защото аз съм егоцентрична. Е!… Или поне част от мен. Една по-скоро неосъзната част от мен… Може би…. Не съм много сигурна… Ама май не съм и много, много егоцентрична… А може и въобще да не съм… Хм!… А, бе, не съм изобщо егоцентрична! Направо съм супер раздаваща се, миличка и добричка!… Да! Точно така!!!
Его!
Ето така започва монолога на егото всеки път! Никога няма да чуете егото да казва, че е центъра на Вселената, че е лошо, че е надуто, горделиво, глупаво или нещо подобно. Всъщност дори няма да чуете от егото, че изобщо съществува! ”Кой? Аз? Его?… Неее… Аз нямам никакво его! Аз съм толкова добра! Прекрасна съм!” Чувате ли скритото ехо на егото тук? То винаги е тоооолкова добричкоооо, че дори го няма!
А всъщност какво е егото? Егото сме ние! Его означава Аз! Ти ти ли си или не си ти? И ако не си ти, кой си? Разбира се, че егого е това, което си ти. То те определя. То те прави индивидуален и различен, уникален. Без него щеше да си една хомогенна маса от безусловна любов и нямаше да имаш никаква представа къде започваш ти и къде свършва другия. Егото е твоето Аз. И то е полезно. То е част от теб. Силна част от теб. Важна част от теб. Само да си знаеше мястото!!!
Мястото на егото е да те прави различен, уникален, да имаш твоето специфично място в играта, наречена живот. То е твоето уникално Аз, което ти помага да се съпостяваш с другите, с живота, да трупаш опит и да осъзнаваш кой си и защо си. Ето, толкова е важно егого. Обаче, то – егото, понеже си знае колко е важно и започва да се надува и накрая започва да води парада. Става основен лидер, става властимащ, става директора на нашия живот и така не дава първенството на единственото нещо, което знае и може всичко – Душата! Тя е тази, която е основа, база, първа… Тя е тази, която трябва да ръководи целия този театър, наречен живот. А егото е там, зад нея, подкрепя я и й помага да експериментира с този живот и да осъществи мисията си. Поне така е било замислено да бъде. Докато егото не се наду! И така се превърнахме от човеци с мъдри души, в егоцентрици!
Но да се върна на въпроса – аз егоцентрик ли съм или не съм? Разбира се, че съм. Всички сме. В по-голяма или по-малка степен. Е! Изключение правят малцината, които са изоставили живота и са се заключили в манастирите по високите планини на Тибет и Индия, но не мога да се закълна за тях, просто така съм чувала… Кой знае какво се случва и в техните души и дали няма битка на егото?… Но да ги оставим тях, те и без това не са много. Всички други, тук в низините на нормалния живот имаме по-малко или повече развито его и чувство за отделеност от другите. Всички в една или друга степен сме егоцентрици. Въпроса не е в това дали сме, а дали го осъзнаваме и дали това ни пречи в отношенията с другите. Чували сте за здравословен егоизъм. Няма нищо лошо в това да имаш его, да си уникален, да си себе си, да се уважаваш за това, което си, да се обичаш и да се грижиш за себе си. Това е, което ни прави човеци. Това е, което ни прави различни от хомогенната маса от безусловна любов, от която казват произхождаме. Преди да ни дадат его. Така че, освен ако не сте решили да се скриете във висините на някой манастир в Тибет и да се отдадете на проосветление, да сте здравословни егоисти не е ненормално или пък лошо. Лошо обаче става, когато здравословния егоизъм се превърне в егоцентризъм. Егото ни е в центъра на света ни, то управлява, то беси, то се разпорежда, то не иска и да чуе душата ни, дори по-лошо – затворило е душата ни в мръсен и прашен затвор, където да не чува гласа й. Лошото става, когато егото ни направи преврат и създаде диктатура. Диктатурата на самовлюбеното его.
По какво да разберем дали сме в земята на здравословния егоизъм или вече сме преминали към диктатурата на егото – егоцентризма? Първо, то воюва. С всички и с всичко, със самия живот. То е на нож с всички и всичко, което не му угажда. Пример – ако един мъж води непрестанни спорове с вас, защото уж така му харесва и защото в спора се ражда истината, бягайте! Той е заинтересован само и единствено от това да угоди на егото си, че е прав! Второ, то е заинтересувано само и единствено от собственото си съществуване, от собствената си особа. Пример – ако един мъж ви прави комплимент пред огледалото колко сте красива и в същото време си стиска едва забелязващата се пъпка на носа, този мъж е тотален егоцентрик. Бягайте! Трето, то е надуто, горделиво и критично. То се присмива на всичко и на всички, които не са в унисон с неговите разбирания. Трудно ще намери някой, на когото да се възхищава или да харесва. Обикновено ще забележите леко кривата му подигравателна усмивка към всички наоколо – този е тъп, тази е със смешна шапка, онзи е пълен шут… Пример – ако мъжа до вас, вместо да ви прави комплименти и да забелязва хубавите неща във вас, винаги нещо ви “оправя” /я грима ви е размазан, я шапката ви е накриво…/ – бягайте! Нищо не ви гарантира, че, колкото и да ви обича, зад гърба ви не прави това, което прави с другите хора пред вас – присмива им се! Искате ли мъж, който ви се присмива и ви търси кусури, само защото смята, че той е единствен без кусури на тази планета? Егоцентрик!
И отново да се върнем на въпроса – защо мразя егоцентрични мъже? Не е ли очевидно? Те ще те избутат в тълпата, за да се наместят и да виждат по-добре от теб сцената. Те ще ти направят забележка за облеклото, като по този начин си мислят, че ти правят добро, като ти казват истината. Те ще помислят как да си купят новата блуза на Pepe Jeans, вместо да ти дадат тези пари, знаейки, че ти имаш отчаяна нужда от тях да си направиш важните изследвания, от които буквално ти зависи живота. И не само това – ще отворят победоносно вратата вкъщи, облечени с новата си блуза и ще кажат: “Хей, скъпа, виж колко хубаво ми стои!” И не само това – ще настояват за многословен отговор и за серия от комплименти от твоя страна. Докато ти стоиш и гледаш тъпо и си мислиш как може да обичаш този човек?!?… Те ще се интересуват много повече от това колко хора ги заглеждат по улицата, докато сте заедно, отколкото от това как изглеждате вие с новата си рокля /ако изобщо я е забелязал!/. Те ще се преструват, че вашите проблеми ги интересуват и че искат да ви помогнат, докато всъщност се чудят как да ви накарат да млъкнете, за да могат да си догледат финала на Тур дьо Франс. Ще идват с вас не когато вие имате нужда от тях, а когато им е скучно и няма какво друго да правят. Ще се опитват, наистина ще се опитват да не бъдат самовлюбени егоцентрици, и да ви обичат истински, но диктатурата на егото е толкова силна, че повечето пъти, когато се опитват да се измъкнат, ще става дори още по-зле.
Е? Как да обичам егоцентрични мъже?!? Та, нали аз самата съм центъра на моята собствена вселена?!? В моята вселена аз съм си най-важната. Моят център съм си аз самата. Да, и аз съм егоцентрик! Но не понасям други егоцентрици около мен!!!
Лидия
Останете вдъхновени!