Когато става въпрос за възпитание, всичко е колкото универсално, толкова и индивидуално. Всяко дете е уникално. Също както възпитанието към момиченцата спрямо момченцата е различно.
Като единствена дъщеря бих могла да говоря само от личен опит. От това, което съм чела в книгите, наблюдавала съм и до момента имам като убеждение. Родителите са първият образец за подражание пред децата. Факт!
Мама – за жена, тати – за мъж!
И тъй като сега ще стане въпрос за отношенията баща-дъщеря, ще ви разкажа личната си история.
Моят баща е любящ.
Ако трябва да го определя с една дума. Фактът че не сме живели дълго време заедно, е една от причините, когато сме заедно да си„наваксваме”. Но времето, което сме прекарвали заедно е било изпълнено с толкова истински моменти между баща и дъщеря, с които за съжаление много други момичета не биха могли да кажат, че са имали с бащите им дори и те цял живот да са живели с тях. И това съвсем не го казвам, за да звуча самохвално, а за да пробудя поне 1 четящ мъж, бъдещ или настоящ баща, да обърне внимание на отношението си към своята дъщеря.
Аз доста време се тръшках, че не мога да бъда повече време с баща си, тъй като той живее в чужбина. Да, но на този етап, обръщайки назад глава осъзнавам, че той ми е дал много повече, отколкото много други, които са били постоянно около децата си. Ние сме имали и имаме нашите си специални моменти – с часове разходки по плажа, посещаване на клубове, многобройни екскурзии в чужбина, споделяне на много лични истории, разговори с часове, угаждане като на „ малкото ми момиче” и още много други, споделени мигове на щастие и близост като приятели. От негова страна съм получавала главно любящо внимание, доброта и никога повишаване на тон или скандал. Той е от мъжете, които помагат в домакинството, подаряват цветя на жена си и без повод казват „обичам те” всеки път, когато се чуваме.
Разбира се, като всеки човек има и доста недостатъци, но тези му предимства изградиха в мен самочувствие, че съм обичана от първия пример за мъж, когото съм разпознала в живота ми.
Всичко това ви го разказвам с идеята да подбудя и насърча читателите с личния си поглед каква следа оставят бащите в нашето подсъзнание. И след това неминуемо ние го копираме. Харесваме или не, ние избираме партньори в нашият живот, които в доста отношения копират нашите родители.
Затова и съм имала късмета да срещам в живота си добри мъже, които са грижовни и отговорни за това как се чувствам аз. И може би, заради примерът, който моят баща е оставил в мен, аз смятам, че това е най-нормалното, главно и задължително качество и от там нататък всеки има и своя индивидуален подход и характер.
И в този ред на мисли…. Мили дами, проверете дали във вашата връзка, нещо не е наред, дали нямате междуличностен проблем със собствения си баща, дали това, че не сте близки с вашия партньор е поради факта, че не сте могли да създадете близост с главната мъжка фигура в живота си- вашият баща. Или ако има какъвто и да е друг проблем, погледнете в дълбочина. Поровете се, почувствайте какво ви е липсвало преди, което все още носите и впрегнете цялата си любов, за да го изградите сега!
А вие, мили татковци, погледнете малките си момичета и започнете да се отнасяйте към тях и тяхната майка така, както бихте желали след време бъдещият ви зет да се отнася към нея J. Поемете това пътуване и ще видите, че си е заслужавало!
Приятно пътешествие!
снимка: roditel.bg