Не предполагай, а разполагай. Или как да го накарам да ми предложи брак?

Привет Олга,

Аз и приятелят ми имаме връзка от близо 2 години. Аз съм на 28г. а той – на 33г. и смятам че е крайно време нашите взаимоотношения да прерастнат в брак. Проблемът идва от там, че той не вярва в тази институция и всеки път щом заговоря в тази посока той отклонява темата. Не искам да си губя времето и в един момент да остана с изгубени надежди. Много ни е хубаво и мога да кажа, че се радваме на хармонични взаимоотношения и силна привързаност, но смятам че идеята за брак и деца при него е много далечна, а мен това не ме удовлетворява. Как бих могла да пледизвикам обратното в него?

Моника, Русе.

 

Здравей, Моника.

Благодаря ти за искреното споделяне и за въпроса, който повдигаш. Разногласията между мъжът и жената в двойка възникват по какъв ли не повод, но като че ли темата за брака, а по-точно “да се сключва/ да не се сключва” води всички класации.

Когато партньорите спорят за нещо и дълго време не могат да се разберат, обръщам вниманието им на начина, по който решават проблема. От голямо значение е дали всеки държи на своето като повтаря “искам и точка”, дали манипулира другия чрез лишаване от нещо или заплаха, или дали избягва темата, за да не предизвика скандал.
И трите начина не водят до никъде, те просто отлагат премахването на проблема във времето. И трите начина не комуникират персоналната нужда, а тя стои зад всяко наше искане. Ако се намерят начини да се задоволят нуждите и на двете страни, то проблемът ще изчезне от само себе си. И повярвай, начините по които това може да стане, са много повече от един.

Нека ти го илюстрирам с пример. Една дама, която консултирах преди време, дълго време се караше с половинката си заради желанието й да се сдобие с куче. Мъжът бил против. Споровете им обикновено приключваха с куп изказани обиди, купчина счупени чинии и тръшнати врати. Тя искаше куче, той – не искаше и войната между тях нямаше край. Когато я поканих да сподели това, което я кара да иска да си купи куче, то наяве излязоха неща като: нужда от близост, нужда от това да се грижи за някой, нужда от любов. Тогава я попитах: “А сещаш ли се и за други преживявания, които биха ти дали същите усещания?” Отговорът, който дойде съвсем спонтанно я изненада много повече от мен: “Дете”.

Когато го сподели с половинката си, то се оказа, че той не само не е против, а и много би се радвал да стане баща. Освен това решили да прекарват малко повече време заедно, за да си задоволят нуждата от близост. Нищо чудно, че войната е свършила от само себе си.

Каква е нуждата, която стои зад желанието ти за брак, Моника – сигурност, доверие към мъжа до теб, а може би гаранция за наживяното заедно? А знаеш ли каква е неговата нужда? Мислиш ли, че той би могъл да задоволи потребността ти от сигурност, без да трябва да сключвате граждански брак и как би могла да го споделиш на приятеля ти честно и открито?

Казваш “смятам, че идеята за брак и деца при него е много далечна…”.  Бракът е само институция и често, но погрешно е приравнен с понятието семейство. Семейството е природна система, която се създава поради нуждата ни от емоционални преживявания и страсти. Бракът регулира отношенията в семейството само делово.

Окуражавам те да помислиш над отговорите на следните въпроси:
– Дали искаш семейство и деца и с какво липсата на брак ти пречи да ги имаш?

– Реални ли са притесненията ти за неговото нежелание за деца или са само фантазии?
– Можете ли да намерите начин да бъдете семейство без да сключвате брак?

Първо, отговори на тях честно и искрено пред себе, а после комуникирай нуждите си с мъжа до теб. И кой знае, може би наистина не вярва в институцията на брака, но вярва в църковния брак и с радост би станал баща на вашите деца, както и грижовен съпруг.

Пожелавам ти любов и женска мъдрост във всичко! Бъди щастлива, Моника.

banner


Искрено ваша,

bg_loader

 

 

снимка: xn--zayflama-vkb.net

Олга Недялкова

http://olgan.org/

No Comments Yet

Leave a Reply

Your email address will not be published.