Това е важен ориентир за развитието на социални умения, които ще проявява и като възрастен
Често се случва родителите да си задават въпроси относно развитието на своите деца – нормално ли е да са толкова срамежливи или буйни, толкова разсеяни или вглъбени, емоционални или сдържани, чувствителни или хладнокръвни. За мен лично понятията „нормалност“ и „детство“ могат да влязат в едно изречение само когато то е под формата на шега. Истината е, че почти всяко здраво дете попада някъде в графата „нормално“, не е нужно децата да са еднакви, за да бъдат всички нормални. От друга страна, да си нормален не винаги е достатъчно, за да бъдеш щастлив, удовлетворен и успешен (даже понякога пречи). Явно е нужен друг ориентир за родителите, по който да си отговорят на въпроса „Трябва ли да се притеснявам за нещо?“. Един от най-добрите ориентири са взаимоотношенията, които детето поддържа с другите деца.
Тези взаимоотношения трудно могат да се проследят в най-ранната възраст, но след третата година обикновено е сравнително лесно да се видят усвоените от децата модели. Всяко дете е способно да играе много роли и за него е полезно да изпробва всяка една от тях в някаква, позволена от родителя степен. Има роли, които не се подкрепят от възрастните и такива, към които децата биват насовани умишлено. Прекаленото фиксиране от страна на детето към някоя от тези роли, може да носи риск за развитието на неговите социални умения, защото нарушава способността му да проявява гъвкавост и спонтанност в отношенията си с околните.
По-долу съм посочила някои от тези роли. Причините за прекалено фиксиране в тях не винаги са очевидни и лесни за управляване. Затова ще се спра не върху причините, а върху някои прости техники, които стимулират въображението на децата при търсене на тяхното собствено място сред връстниците им.
Ролята на „пречещия“ – любимото занимание на деца в тази роля е да развалят чуждите игри. Това им носи някакво необяснимо удоволствие и често кара родителите им да се срамуват и ядосват.
Какво не бива да правите: ще влошите положението, ако вземете страна в спора (в случай, че другите деца се оплакват от вашето). Не би било полезно да оправдавате държанието на детето си или да защитавате останалите деца.
Какво може да помогне: тренирайте с детето си екипна работа – предложете му да играе на нещо с вас и не забравяйте да използвате всяка възможност да го накарате да се почувства удовлетворено от играта. Поставяйте акцент не върху резултата, който то постига, а върху взаимодействието му с вас. За да се почувства удовлетворено, не е необходимо да му позволявате винаги да ви побеждава, достатъчно е да го научите да извлича самочувствие и радост от самото играене с другите.
Ролята на „излишния“ – тези деца опитват различни подходи (често насърчавани от родителите си) да се включат в игрите на другите, но те просто отказват да ги приемат, без да има някаква видима причина за това.
Какво не бива да правите: да убеждавате детето, че другите го харесват и ценят, но го изолират по някаква особена причина. Това едва ли ще промени чувствата на неудовлетвореност и отвхърленост.
Какво може да помогне: насърчавайте детето да играе само; позволете му да се изолира, когато има такова желание; посочвайте нещата, които харесвате в неговите игри и идеи. Щом детето стане интересно за самото себе си, това няма как да не го направи по-интересно и за другите. Усещането, че „аз не съм привлекателен колкото тях“ често лежи в основата на непрекъснатият недостиг на чуждо внимание. Не забравяйте, че най-привлекателни за другите деца са онези, които са оригинални, понякога малко щури и често на границата на родителското неодобрение (вероятно има цена, която вие самите трябва да платите, за да позволите на детето си да бъде интересно за другите).
Ролята на „тормозения“ – такова дете непрекъснато е удряно или обиждано и се връща точно там, където знае, че ще си го получи отново. Понякога родителите погрешно си мислят, че то е тормозено от страна на другите.
Какво не бива да правите: не учете детето да се бие или да обижда с цел самозащита! На първо място, това ще блокира неговата собствена инициативност и изобретателност при решаване на проблеми. На второ място, няма значение дали можеш да удряш, а дали можеш да си позволиш да го направиш в подходящия за това момент.
Какво можете да направите: организирайте игра, в която детето играе ролята на своя „тероризатор“, а вие играете ролята на своето дете, оставяйки се да бъдете „тероризиран“. Не забравяйте, че това е игра и нямате право да обвинявате детето, ако ви обиди или удари силно, но имате право да прекратите играта, ако тя загрубее прекалено много. Обърнете внимание на факта, че детето не копира действията на другите, а внася свой нюанс в „тероризирането“ – този нюанс показва, че то има в себе си способността да се защити, но не може да я изрази открито. Ако детето не може да си позволи да бъде агресивно дори на игра, би било добре да се насочите към изследване на емоциите, които блокират тази негова способност.
Ролята на „дистанцирания“ – когато детето не търси контакт с другите и дори може да откаже да се включи в техните игри, ако е поканено. Децата в тази роля по-често предпочитат да стоят близо до възрастния (особено майката), а по-рядко се вглъбяват в някаква „тяхна“ игра, изискваща сравнително малко движение.
Какво не бива да правите: не сравнявайте детето си с другите (например: „Виж как хубаво играят, а ти само при мен стоиш“). Ако успеете да го убедите, че е по-различно от останалите, трудно ще го накарате да вземе пример от тях или изобщо да ги доближи.
Какво може да помогне: първо се убедете, че харесвате децата около вашето собствено, одобрявате игрите и поведението им. След това използвайте малките възможности да покажете приликите между своето дете и тези, от които то страни. Тези прилики могат да са навсякъде: от еднакви играчки и любими игри, до използвани думи и поведение.
Ролята на „агресивния“ – дете в тази роля е способно вместо „Здравей!“ да каже „Глупак!“, а вместо да се опита да помоли за някоя играчка, да си я вземе направо с помощта на шамари. Възрастните не виждат причина за тази прекалена агресия и са склонни да я отдават на лошо възпитание.
Какво не бива да правите: не би имало никаква полза да му се карате пред другите деца и родителите им, да четете морал или да удряте детето за наказание.
Какво можете да направите: ако поведението е твърде агресивно, изведете детето от ситуацията. Имайте предвид, че агресия без причина няма – най-вероятно нещо е разстроило (или разстройва) детето, но то не може да го изрази по друг начин. За момента можете да му предложите „по-лудешка“ игра (включваща например ритане, късане, стискане), а впоследствие го насърчавайте то самото да признава гнева си, когато го изпита и да го изразява чрез действия, които не нараняват хората.
Както се вижда, много рядко се налага пряко намесване в отношенията между децата – в общи линии само тогава, когато е застрашено нечие здраве. Останалото е учене, с цел детето да усвои по-добре онези роли, които са му трудни и непривични, за да може да ги играе тогава, когато му е наистина необходимо. За да може да се случи това, вероятно ще се наложи да преосмислите вашето собствено отношение към тези роли – какво не ви харесва в тях, как ви изглеждат отстрани децата, които ги играят, какви са ползите и вредите, които произтичат от тях и т.н.
За едно дете би било полезно да се научи на всички роли – от това да се дистанцира, до това да бъде агресивно. Не бива да гледате с лошо око на някоя от тези прояви, което означава и да не оценявате децата, които си ги позволяват. Не е нужно да одобрявате всяко поведение, а да го приемате като етап на социално учене. Можете да коментирате, че „не е хубаво хората да се удрят“, но би било вредно за вашето собствено дете да казвате че „еди-кой-си те удари, защото е лош“. Детето ви няма да посмее да се защити следващия път, когато някой го нападне, за да не помислите и самото него за „лошо“.
Целта не е всички деца да се бият, да се изолират взаимно или да си пречат. Достатъчно е те да знаят, че имат същите способности, които са заложени и в другите и трябва да се учат не как да ликвидират някоя своя заложба, а как да я използват правилно. Знанието, че въпреки многото различия между децата, те носят в себе си сходни чувства и реакции, ще предпази детето ви от изкривено самочувствие – прекомерен страх, отчуждение или пренебрежително отношение към другите.
автор: Диляна Йорданова-квалифициран специалист -blizost.bg
източник: ladymagazine.bg
снимки: Pinterest