Или за сложните и дълбоки връзки с трудните за нас хора.
И ето един ден тръгваме по пътя на промяната. Прочели сме някоя мотивираща книга или сме посетили последния модерен семинар за себепознание и изведнъж ни се е приискало да започнем да се променяме и да живеем по-пълноценен живот. Ставаме сутринта, правим си здравословен чай вместо стандартното кафе, приготвяме закуска с чия вместо вкусните пържени филийки, правим малко йога вместо да се разходим по магазините в мола, и през цялото време си повтаряме вътрешно, че сме супер готини, защото сме започнали да се променяме и сме в крак с времето. Ей сега живота ни ще се промени и ще се превърнем в едни ангелчета с крилца, красиви и щастливи от живота си, и всичко ще се превърне в една магия. И… изведнъж… звъни телефона, вдигаме, леко замечтаната усмивка започва да се стопява, лека по лека, докато в един момент се чуваме как сме започнали гневно да крещим на човека от другата страна на слушалката, и вече сме бесни на себе си и на живота, че ни е развалил мечтата и розовите облачета са се спукали. И какво стана сега? Къде ни изчезна красотата и щастието? Къде отиде мира и дзен хармонията, в която щяхме да живеем? Защо този човек се обади, за да ни развали цялата розова картинка?
Често срещан сценарий при хора, които току що са тръгнали по пътеката на себеразвитието и са нахлузили ефирните крилца на гърба си, превръщайки се от нормални хора в ню ейдж ангелчета. Много често обаче никак не им се получава, и успяват да задържат този ефирен образ само ден-два, след което неминуемо се чува онзи “звън на телефона”, който е дошъл да ги извади от крилатия розов сценарий. Винаги има поне един такъв човек в живота ни, който се е нагърбил да играе тази неблагодарна роля и като че ли съществува само за да ни дразни и да ни пречи да хукнем по розовата пътека на себеопознаването и щастието.
Какво става?
Защо се случва така?
Защо нищо не изглежда като по семинарите и не се получава както пише в книгите?
Защо винаги има поне по един човек в живота ни, който като че ли е поставен там, за да ни пречи да тръгнем по мечтаната пътека?
И защо ни е толкова трудно да се разберем с него?
Защо не можем просто да прережем едни енергийни връзки както ни показаха на семинара и изведнъж този същия човек да ни заобича и да спре да ни дразни?
Защо ли? Отговора е прост!
Прекарали сте в тези трудни взаимоотношения с този човек толкова дълго време, понякога и целия си живот, а сега искате те да се променят за една вечер, един ден или уикенд? Само защото вие изведнъж сте осъзнали че искате да промените отношенията си с него не означава, че те ще се променят от веднъж. Само защото в тази книга пише, че като направите един ритуал за откъсване от лошите взаимодействия и всичко ще се промени, не означава че това ще се случи мигновено. В повечето случаи това са взаимоотношения, които са тук, за да ни научат на нещо важно. Това са трудни и сложни връзки, които са тук, за да ни показват една част от нас самите, която или трябва да осъзнаем, или да излекуваме, или и двете. Вероятно е да са и кармични отношения, които са толкова дълбоки и древни, че ни изглежда като винаги да са били такива и да сме се родили така. В живота на всеки има поне по един такъв човек, който олицетворява тези трудни и дълбоки отношения. Такива отношения не се изгарят като ги напишем на една хвърчаща хартийка и я изгорим по пълнолуние. Или пък като медитираме върху това, че режем нишките между нас. Или някакви други ритуали и техники, които сме научили наскоро от интернет. Да, тези практики са древни и оказват влияние и не ги отричам, но те са само първата и почти незначителна стъпка към промяната на тези връзки. Нужно ни е време, търпение, осъзнатост и дълбоко чувство на прошка и благодарност, за да можем лека по лека да се справим със заплетените отношения. Какво можем да направим?
Важно е да ги осъзнаем!
Да започнем да наблюдаваме кои са хората, които ни натискат тези бутончета на раздразнението в нас. Да осъзнаем, че ги има и да не се крием от истината за тях. Понеже най-вероятно става въпрос за много близки до нас хора, обикновено се изисква смелост за тази стъпка.
Да ги приемем, такива каквито са!
Да ги осъзнаем, да разберем и признаем, че ги има и да ги приемем. Такива каквито са. Да спрем да ги крием от самите себе си слагайки им друг етикет и опитвайки се да ги замаскираме с някакви оправдания. И просто да ги приемем. Да, такива са, каквито са!
Да разберем на какво ни учат!
Да ги анализираме, да си зададем въпроси – какви са, защо са, на какво ни учат, защо са в живота ни, дали в крайна сметка не са ни полезни с нещо. Да не се страхуваме да си зададем въпросите и да си дадем честно отговорите.
Да започнем да се наблюдаваме!
Да се превърнем в наблюдатели на ситуацията, да наблюдаваме отношенията ни сякаш отстрани. Да се дръпнем леко от вихъра, който се завихря емоционално около нас двамата винаги, когато сме заедно и да се опитаме да се погледнем от друг ъгъл – ъгъла на страничния наблюдател.
Да се дистанцираме от чувствата, които предизвикват в нас!
Да изключим емоционалния елемент е винаги трудно, особено за такива сложни взаимоотношения. Но е важно да успеем да се справим с емоциите си, защото те ни пречат да видим реалната ситуация. Не да ги потискаме, а само да не се асоциираме с тях. Да ги оставим да бъдат, но да не сме им подвластни. Това обикновено е малко трудно, но не е недостижимо. И става с практика.
Да се въоръжим с търпение!
Дайте се време и бъдете нежни със себе си. Времето е това, от което имате нужда, за да започне да се разплита една ситуация. Ако полагате старание да се изчисти и да я осъзнавате всеки ден, малко по малко, и си дадете достатъчно време, неминуемо ще видите резултати. Но изисква време! И търпение!
И накрая, ако не успявате да се справите сами, потърсете лайф коуч или друг терапевт, който да ви помага по пътя, без да се губите. За повече информация – lydiapetkova.com
За мен е призвание да ви съпроводя!
Лидия
снимка: Петя Бамбова за lydiapetkova.com