Има ли съвършени хора? Разбира се, че НЕ!
Всеки от нас си носи своите недостатъци и именно те ни отличават един от друг. Представете си колко скучен би бил света с напълно еднакви и съвършени по своему личности. Въпросът е дали приемаме себе си и своите недостатъци? Обичаме ли се такива каквито сме или непрекъснато се виним за това или онова? Приемаме ли възможността да има някой, който се справя по-добре от нас, има по-красива коса, тяло или други характеристики, с които ни превъзхожда?
Можем ли да се погледнем в огледалото и да си кажем: Аз съм това, което съм и се ОБИЧАМ такъв, какъвто съм! Само тогава можем да сме щастливи без да се налага да търсим непрекъснато хорското одобрение.
Разсъждавайки по темата си направих този експеримент с мен самата и установих следното:
- Аз си имам своите кусури и какво от това!
- Осъзнавам, че не мога да се справя с всяка ситуация и няма нищо лошо да потърся помощ.
- Не мога да излекувам всички болки, макар че имам желание да помогна на всички по света.
- Не мога да прощавам винаги на всички. Имам нужда от време да изживея процеса, емоцията и всичко свързано с конкретната ситуация. Не мога да забравя лесно, когато някой ме е обидил или наранил.
- Имам нужда да бъда не само усмихната, но и тъжна, ядосана, да плача, когато ми се плаче, да крещя, да ходя без грим и с разрошена коса.
- Не съм идеалната майка … понякога се чувствам изтощена и не ми се играе на PlayStation, Дард Вейдър, Бен 10 и прочее.
- Нямам идеалните деца….мили, послушни със спретнати якички.
- Не мога да огрея навсякъде, когато децата крещят едновременно МАМО, а мъжът ми иска да вечеря.
- Понякога не ми се готви и вечеряме яйца на очи и таратор, вместо тристепенно меню.
- Не мога да се харесам на всеки, а и Аз не харесвам всеки.
- Не мога да деля душата си със случайни хора, затова и не мога да обичам случайни хора.
И нещо много важно – Не мога, Не искам и няма да задоволявам всички очаквания.
Аз съм несъвършена. Осъзнах това наскоро и се успокоих. И ми стана някак леко.
Мога да съм изискана, гримирана, с прическа и маникюр и мога да съм рошава, без грим, с дънки и гуменки и това да не ме тревожи.
Мога да чистя, но мога и да не чистя. Мога да се смея, но също така мога и да си поплача, когато ми се плаче без да давам обяснения Защо плачеш? – Ами просто така!
Мога да съм кисела, но мога и да се усмихна на непознатата старица в градинката, която всеки ден с такава любов храни гълъбите.
Мога да съм супер жена, но мога и да съм уплашено момиченце, което има нужда да се сгуши в прегръдката на съпруга си и той да я погали по косата и да и каже – спокойно, Аз съм до теб!
Мога да прекарам 1 час пазарувайки в магазина, внимателно подбирайки продуктите за вечеря, но мога и да отида на вечеря с приятелките си и да се посмеем за добрите стари времена.
Света няма да свърши ако Аз приема несъвършенството си, загърбя жестоките очаквания към себе си и просто се наслаждавам на живота.
Защото имам само един живот и той си е мой и на никой друг. Не дължа обяснения…Избирам да съм ЩАСТЛИВА в несъвършенствата си!
Не бъдете съвършено тъжни, а несъвършено щастливи…Тук и Сега!
От редактора с любов.
източник: ladymagazine.bg
снимка: Pinterest