-
Истинската жена не гони щастието.
Тя въобще нищо не гони. Гонитбата за щастие е най-популярния и глупав вид спорт. Ние винаги бягаме за някъде. Към светлото бъдеще, утрешния ден, следващата година и т.н. Истинската жена не спортува такъв спорт. Тя плува по живота и винаги е в настоящия ден, защото настоящето е най-интересното и важното от това, което занимава вниманието й. Разбира се, че истинската жена има планове за бъдещето, но тя не отлага живота си за утре. Не очаква истинският й живот да започне когато… (когато най-накрая отслабне, когато срещне принца, когато има подходящи обстоятелства и т.н.).
-
Да си истинска жена е голяма привилегия и тя разбира това.
С трепет се отнася към факта, че се е родила жена и вижда особена ценност в това. Тя не просто се познава като жена на ниво понятие, тя се чувства такава. За нея да е истинска жена не е изпитание, нито тежък труд или кръст, който трябва да носи през целия си живот. Това е дар и благословение на съдбата. Истинската жена култивира в себе си женствеността на всички нива: вътрешно (усещания, чувства, мисли) и външно (тяло, дрехи, поведение).
-
Истинската жена живее в собствен темп.
Когато живеете много бавно, нямате усещането, че това е живота. Когато живеете много бързо, не успявате да почувствате живота. Всяка от нас има собствен темп на съществуване. Истинската жена добре знае и го чувства, живее в съответствие с него. Тя избягва крайностите. Не лежи на дивана, но и не каканиже като кокошка. Тя сама регулира натоварванията си и така задава темпа на обкръжаващите я обстоятелства. Истинската жена живее така, че да прави каквото иска, без при това да губи вкуса към живота. В действията й най-главното е не количеството на движенията, извършени за единица време, а точното им разчитане и осъзнаване – какво и защо прави.
-
Истинската жена се поставя на първо място.
И това не значи, че е егоистка, бездушна, равнодушна или цинична. Тя просто знае, че с прекомерните желания се занимават другите хората, скрити зад страха да живеят собствения си живот. Истинската жена има интересен живот. Тя никога не губи усещането за ценност на личното си пространство. При това е способна да поддържа, помага и участва в живота на другите хора. Тя не казва да, ако сърцето й казва не. И винаги слуша себе си и се доверява на чувствата си.
-
Истинската жена не плаща „данък обществено мнение”.
Той й е наложен от родители, учители, съседи, роднини, приятели и колеги още от детството. И на плащането му момичетата посвещават целия си живот. Истинската жена – не. Тя е оставила на другите да слагат отметки в графите: омъжена – неомъжена, нормално – ненормално, сама – с приятели, както всички – не както всички. Истинската жена има собствени ориентири, сама ги измисля и въплъщава. И ако не приличат на стандартните, това не я притеснява. Тя разрешава на другите да оценяват себе си, както си поискат. Знае, че мисията да се хареса на всички е глупава и неизпълнима. Истинската жена работи над себе си, но никога не го прави, за да заслужи нечие одобрение. Тя го прави от любов към себе си.
-
Истинската жена е надраснала своето „добро момиче”.
Доброто момиче е възпитаница на родителите ни. Нейната задача е да се харесва на околните и да предизвиква одобрение. Да се харесва, дори когато собствените й желания протестират. Тя рядко се пита, какво наистина иска. Истинската жена е напуснала това добро момиче, като е оставила и постоянния стремеж за одобрение и похвала. Това не значи, че й е все едно как я оценяват. Просто на никого не доказва нищо, особено пък в свой ущърб. Към така наречените недостатъци (при кого ли ги няма?) истинската жена се отнася снизходително. Тя ги вижда, но не драматизира. Не ги крие, но и не ги излага на показ.
-
Истинската жена не преодолява препятствия, тя ги заобикаля.
Да се бориш е работа на войните. Истинската жена никога не играе супер- герой. Когато срещне преграда по пътя към целта си, тя няма да я разбива с глава, а ще прецени дали да я заобиколи или да я използва за трамплин. Истинската жена разчита не на силата, а на гъвкавостта. Препятствието за нея не е враг, а ребус, който трябва да се разгадае. Тя знае, че при всяка ситуация има не само сложно, но и просто решение. и владее изкуството да избира нужното място и нужното време за действията си.
-
Истинската жена не разиграва драмата „Колко е тежък живота ми!”.
Когато я гледаш, ще си кажеш, че всичко й е добре – и през деня и през нощта заработва пари, мие, пере, чисти, грижи се за мъжа и децата си. Никога няма да си помислиш, че се е изморила с ремонта или строежа на вилата. Дори когато наистина е много натоварена, истинската жена намира време да се възстанови и да изглежда добре. Тя не се прави на жертва, защото знае, че обстоятелствата не са сложни сами по себе си, а според силата на отношението й към тях. „Куцата кобилка” е диагноза на душата, а не влияние на обстоятелствата. Жената може да е куца кобилка където и когато е удобно, независимо от децата и работата, а дори и без всичко това.
-
Самотата е подарък за истинската жена.
Периодите си на самота, ако има такива, истинската жена цени и обича. Тя не се стреми да вкара в живота си случайни познати или мъже, само и само да не остане насаме със себе си. Да си сам със себе си е благо. Това е най-доброто време да се възстановиш и изпълниш живота си със спокойствие и дълбочина. Истинската жена е интересна на себе си и ползва самотата с наслаждение.
-
Тя обича възрастта си. Винаги.
Истинската жена живее в настоящето си, в реалната си възраст, ползвайки всички нейни преимущества. Тя не си разказва истории за това, че в тази възраст за нещо е късно или още е рано. Тази философия е оправдание за тези, които използват годините за прикритие на страховете си или вътрешните си забрани. Истинската жена може всичко и във всяка възраст. И затова тя не съжалява и няма да съжалява за това, че в нещо не е успяла. Това не значи, че тя не се грижи за себе си и не се стреми да изглежда добре. Просто тя не се подмладява и не се прави на 20-годишна девица. Истинската жена знае, че всяка възраст има собствена красота, сексуалност и обаяние.
източник: www.ladymagazine.today
снимка: Pinterest