Вярвате или не, тази Коледа е първата, в която се чувствам на място и щастлива, с това което съм и което предстои да бъда.
Спомням си предишната Коледа, в която уж бях с близки хора, но всъщност не знаех дали искам да бъда там или не, дали това са “моите” хора или не, дали не съм се изгубила отново. Спомням си и последните десетина посрещания на новата година, в които отстрани изглеждаше като да съм “за завиждане” – красиво място, слънчеви плажове, добра компания, вкусна храна, а в същото време на мен ми идваше да сложа край на живота си и никога, ама никога повече да не помисля за връщане на “това място, наречено Земя”. Вместо това се изправях и продължавах да търся и да търся.. Отново и отново… Все себе си! Това, което искам! Това, за което съм дошла! Това, което съм наистина Аз! Продължавах да търся онзи център в мен, който носи омиротворение и вдъхновение. Центърът в нас, който ни кара да се чустваме на точното място, с точните хора, в точното време. Знаех, че само в този център Коледата ще се превърне в “Моята Коледа”. Не нечия друга, по нечии други очаквания и планове, в която аз съм само безмълвен участник, който просто приема това тихо и с тъга, мислейки че ”няма какво да направи”. И така пътуването ми в търсене на онзи център, който ще ме отведе до “Моята Коледа” продължи години, и години… До тази година, в която я намерих и преживях – Моята Коледа. Бях на точното място, с точните хора, в точното време, с точните спомени за миналото и с точните планове за бъдещето. Намерих онзи център на вдъхновение вътре в мен, който е в пълно съзвучие с цялата вселена и усещах това с всеки дъх който поемам. Усещах как всеки дъх, който поемам беше в пълна хармония с вдишването на цялата вселена.
Как се случи това?
Как намерих “Моята Коледа”?
Как открих своето Вдъхновение?
Просто си позволих да бъда достатъчно смела и силна, за да бъда изцяло и само Себе Си! Тогава и само тогава можем да простим на миналото и да го пуснем, за да не ни дърпа назад. Тогава и само тогава можем да зареем поглед напред във времето и да заявим твърдо какво искаме да постигнем и това да е напълно естествено. Тогава и само тогава можем да сме напълно наясно кои сме, защо сме и къде искаме да отидем. И Вселената да откликне напълно на нашият зов и да изпълни мечтите ни. Когато знаем от къде идваме и на къде вървим, тогава цялата Вселена ни съдейства да стигнем там. Тогава откриваме източника на вдъхновение вътре в нас. И никога повече не ни напуска.
Тази Коледа си подари Вдъхновение!
Подари си твое свещено време, в което да бъдеш сам със себе си. Да намериш личното си пространство, вътрешният център, онова тихо и пълно с отговори кътче в теб, което говори когато си достатъчно тих, за да го чуеш. И когато влезеш там го попитай от къде идваш, кое искаш вече да пуснеш, и на къде вървиш, кое е това място на което искаш да стигнеш. Осъзнай и освободи миналото – какво се случи през тази година? Какво научи? През какво мина? И доброто, и лошото. И плюсовете, и минусите. И това, което успя да направиш, и това, което не успя. Премини мислено през цялата година и я осъзнай. Благодари й и я пусни да си върви. После начертай мислена пътека на следващата година – къде искаш да бъдеш? Какво искаш да научиш? Как искаш да се видиш на края на предстоящата година? Къде искаш да те отведе?
Подари си времето да бъдеш сам с най-важният човек в твоята вселена – Себе си. Подари си вдъхновението да помечтаеш сам със себе си. Намери онова свещено място, сред цялата шумотевица и фойерверки на празничните дни, което е тихо и в мир, където единственото от което имаш нужда си ти самият. Онова място, където ще откриеш истинският себе си и своето вдъхновение. Там ще откриеш “Твоята Коледа”, и никога повече няма да се чувстваш изгубен в коледите на някой друг.
Намери Себе си!
Намери твоето Вдъхновение!
Намери “Твоята Коледа”!
ЛИДИЯ
източник:http://lydiapetkova.com/
снимка: http://lydiapetkova.com/