Замисляли ли сте се, защо в почти всички религии съществува ден на прошката? А защо във всички тях се проповядват магическата й сила и изцелителни свойства? Наистина ли е толкова мощно въздействието й върху живота ни?
За да отговорим на тези въпроси, нека на първо място да припомним един интересен факт- на практика миналото ни оказва най-силно въздействие, защото бъдещето не съществува, а настоящето е само миг.
Защо не можем да простим? Съществуват няколко мита за прошката.
- Не мога да забравя обидата
Омразата ни изяжда отвътре. Случва се да забравим за какво точно сме се обидили, но остава горчивото чувство в нас. То изяжда тялото ни, психиката ни, духа ни.
Вниманието ни е съсредоточено върху изяждащото усещане за гняв и болка.
След като простим, постепенно емоционалният заряд изчезва.
Обичайки себе си, отхвърляме бремето на терзанията.
Прошката е акт на самоуважение.
- Ако простя, другият пак ще ме нарани
Всички ние сме хора със силни и слаби страни.
На всеки се случва да греши.
Прошката и доверието са две различни неща.
Освобождавайки се от бремето на обидата, означава да не подхранваме енергията на гнева и търсенето на отмъщение.
Прошката е пълна, когато мисълта за обидата не ни носи никакъв емоционален заряд.
Доверието означава да имаме очаквания от хората как да се държат.
Веднъж изгубено, то трябва да се спечели отново.
- Ако простя, на другия ще му се размине
Единствените, които плащаме цената, сме самите ние.
Цената да не сме щастливи, да не сме спокойни, да не сме в хармония.
Отровата е в нас и ако не се освободим от нея, бавно и мъчително ни изяжда.
Притиснати сме от собствената си безсилна ярост и омраза.
- Някои хора не заслужават прошка.
Като че ли по-трудно прощаваме на хората, с които сме били интимни.
От тяхното предателство много боли.
Въпросът е не дали заслужават прошката ни, а как да се освободим от ненужните отрицателни чувства.
„Ако не искаш да се поддаваш на гнева, не подхранвай навика.“ – Епиктет
- Казах, че съжалявам, прости ми.
Някои хора смятат, че като си признаят своето прегрешение и с това трябва да се приключи.
Тази ситуация можем да сравним с поръсването на кравешко изпражнение със захар.
Човек трябва искрено да се разкайва за прегрешенията си.
Да прави непрекъснато опити да изгради отново доверие у другите хора.
Прошката е ключът към свободата. Какво означава това:
- Да простиш, означава да разбереш постъпката на другия.
- Да простиш означава да имаш душевен покой.
- Да простиш означава да изпитваш радост, искреност и едно добруване пред самия себе си.
- Да простиш означава да се освободиш от самосъжалението, да изпитваш лекота.
- Да простиш означава да почерпиш мъдрост от преживяното.
„Ако през цялото време съдиш хората, няма да има кога да ги обичаш.“ – Майка Тереза
Фази на прощаване:
- Ярост, гняв, обида. Първоначалният отказ да приемем случилото се, преминава от вцепенение и обърканост, до желание другият също да страда. Крещи.
- Концентрация върху обидата и болката. Планове за отмъщение. Само да ми падне…
- Аз съм жертвата. (Никой не ме обича, не ми върви) Генерализация. Напиши писмо и излей всичко в него.
- Самоизолация. Молитва. Медитация. Лекуване на спомена.
- Повратна точка. Сърцето винаги има силата да прости. По-важно ми е здравето и енергията. Имам нужда от мир и покой. Бъди щедър.
- Доверието трябва да се спечели отново. Зарастване на раната. Всички ние сме човешки същества.
- Помирение. То е крачка от излекуване на прощаващия към излекуване на връзката.
„Във всяка прошка се крие любов.“ – Суфитска мъдрост.
Обиди от предателства, самообвинения от грешно взети решения са част невидимите емоционални нишки, които ни връщат назад и ни „привързват“ към тежки ситуации и житейски преживявания, които влачим със себе си като товар през годините, а той става все по-тежък и тежък…
И не е лесно да простим!
За да простим е нужно- „приемане, разбиране, любов, радост, удивление“. Това е силата на прошката. А без нея ние не можем да променим нито себе си, нито другите, нито съдбата си. Без способността да прощаваме ние се превръщаме във вечните жертви, в заложници на собствения ни плен.
Представете си какво би се случило, ако чрез прошката разрушите всички мостове водещи до отминала болка и разочарования!
За това прошката преди всичко дава свобода- на емоционално, физическо и духовно равнище.
В друг смисъл прошката може да „работи“ с образи, проблеми и реалност с пряко отражение върху бъдещето ни.
На кого трябва да простим? Най-вече на себе си. Вид „авто-агресия“ има буквално разрушителни сили върху нас. Човек не бива да забравя, че в определен момент е реагирал според своето разбиране за живота, според знанията си, според натрупания си опит и емоционално състояние, тогава той е „направил всичко в рамките на своите възможности“, дори и да му изглежда друго след време.
Трябва да простим на враговете си, защото те са ни важни и нужни учители.
Трябва да простим на близките си, защото те са част от същността ни.
Трябва да простим на всички, които искаме завинаги да оставим след себе си- без следи и без белези …
снимка: viaranews.com