Като се спомене думата „зависимост“ първата ни асоциация е пристрастяване към наркотици, алкохол, цигари. И Да – това е така. Но зависимост можем да развием също така към храна, човек, секс, работа, шопинг и всичко външно, което запълва вътрешните ни потребности. Не знам дали „запълва“ е точната дума или може би „замаскира“….
Някой от вас ще попитат защо? Защото всичко, към което сме се „залепили“, усещайки, че без него сме изгубени, самотни или нещастни означава, че вече сме ПРИСТРАСТЕНИ или ЗАВИСИМИ.
Замисляли ли сте се какво ще стане, ако това нещо го няма вече в живота ви? Какви усещания събужда този въпрос във вас? Паникьосвате ли се като си помислите за тази вероятност или можете да го приемете спокойно и с мъдрост?
Когато човек изгуби контрол над определена ситуация, било то във взаимоотношения, деца, пари, работа, или друга сфера и започва да изпада в стрес „Сега какво ще стане?“ и губи почва под краката си, това бележи началото на една вътрешна борба, която всъщност иска да ни покаже, че нещо в нас страда и до момента сме се опитвали да го прикрием, като се вкопчим в нещо от външния свят, което обаче никога не може да запълни вътрешната ни празнота и глад.
При мъжете най-често това се проявява като работохолизъм. Разбира се, това на пръв поглед е по-добрият вариант вместо алкохол, наркотици или хазарт. При жените тези вътрешни дупки се компенсират с храна или със свръх грижа към децата. Тези данни са масови, разбира се, от тях има изключения и в двата варианта – жени работохолички или лакоми мъже.
Въпросът е друг. Когато на даден човек му е трудно да погледне в дълбочина на дадена болезнена ситуация или таи в себе си някакви негативни чувства, емоции и мисли, тези неща с времето се натрупват в душата като „отпадъци“ , които в последствие гният и дават отражение отвън. Точно по същият начин се проявяват и болестите. Ако някой аспект от вътрешният ни свят има нужда от внимание и грижа, а ние не я даваме, то външното тяло започва да го проявява чрез симптоми. Това се превръща в един душевен глад, който се запълва с външни удоволствия. Много често те са трудно видими или се пренебрегват, но това не значи, че не съществуват.
Такива симптоми са работохолизмът – пристрастен към работата и хранителните нарушения – хиперфагия (преяждане), емоционално хранене (хранене, поради негативни чувства или проблеми с цел повдигане на настроението), булимия (хранене и повръщане на храната), анорексия (отказ от хранене).
Макар и да липсва точна статистика в България, разпространена чрез множество медийни източници е информацията, че болните от хранителни разстройства са около 200 000 души.
Според световни проучвания с 12% е нараснала разпространеността на хранителните разстройства в света при деца под 12 год. и при жени и мъже над 40 год. за последните няколко години.
Най-важното в този момент е да можем да се наблюдаваме отстрани. И когато видим, че нещо започва да излиза извън норма, значи сочи към проблем, който трябва да се предотврати в начален стадий.
Най-често застрашени са младежите, тъй като в периода на пубертета са по-уязвими. Но тук възрастта няма значение. Няма гаранция и за зрели хора, които в определен момент от живота си, слабостите им се проявяват и се отключват всички психиически нарушения – от зависимости до депресии.
Добрата новита е, че за всичко има лечение! А щом проблемът идва от душата и се е проявил в живота или тялото, такъв е и методът на решение- отвътре навън. Защото, ако лекуваме симптомът, а не раната, това е като да сложим лепенка без лекарство……
…Следва продължение…
снимка: askgramps.org