Вярвам, че книгите се появяват в живота ни в точно определен момент с много ясна цел – да ни научат на нещо или да ни дадат отговор на въпроси, чийто отговор се опитваме да открием. Вярвам също, че същите тези книги трябва да бъдат препрочитани през определен период от време, тъй като ние човешките същества се намираме в различни емоционални състояния от които се влияем и посредством тях до същността ни достига само онова, което сме готови да допуснем. И такааа….
Представете си, че вие и един професор психолог се намирате в психологическата лаборатория, а пред вас са седнали двама души, които са чисто голи и се усмихват смутено. Професорът им подхвърля милостиво по едно одеяло, докато разяснява задачата ви.
– Тези господа – започва той – работят в международна корпорация. Единият от тях е главният изпълнителен директор. Той има любящо семейство, лоялни служители и приятели, които го уважават. Има достатъчно пари, за да се наслаждава на живота, да се грижи за любимите хора и дори да прави щедри дарения.
– Другият – продължава професорът – е чистач в компанията. Той също е добър и честен човек. Но зад гърба си има поредица от злополучни връзки, малко приятели, а освен това едва свързва двата края. Вашата задача, драги мой, е да разпознаете кой е директорът и кой – чистачът.
Вие се вглеждате поред в двамата. Не виждате разлика. Изглеждат на една и съща възраст, с еднакво тегло, цветът на кожата им е почти еднакъв, а доколкото това може да се определи наглед – са и еднакво интелигентни. Професорът ги доближава, повдига долния край на одеялата, с които са загърнати, и разкрива босите им крака.
– Това ще ви помогне ли? – пита той.
– Ами… не – отговаряте вие, питайки се какво ли означава този намек.
След което той издърпва одеялата още по-нагоре, за да разкрие коленете и бедрата им. Професорът се връща отново при вас и пита:
– А това подсказа ли ви нещо?
Сега сте дори по-объркан. Поклащате глава отрицателно. Професорът отново посяга към одеялата и вие затваряте очи, защото очаквате пред вас да се разкрие най-смущаващата гледка. След известно време колебливо ги отваряте.
И едновременно с двамата господа, загърнати в одеялата, въздъхвате с облекчение – професорът просто е открил главите и раменете им. Той поглажда брадичката си, поглежда ви проницателно и въпросително. Оглеждате отново единия мъж, след това другия и отново първия. Е, вероятно никой от тях няма да се появи на корицата на някое женско списание, но все пак могат да се определят като привлекателни мъже.
– Съжалявам, но не мога да отговоря на въпроса ви – предавате се накрая вие.
Професорът, явно очаквал този отговор, продължава:
– А ако ви кажа, че двамата мъже са родени в семейства с еднакъв социално-икономически статус, отраснали са в един и същи квартал, играли са заедно като деца, учили са в едно училище и са постигнали близки резултати на теста за интелигентност?
Сега вече сте наистина объркан. Ако външният вид, интелигентността, образованието, парите или възпитанието нямат решаващо значение, тогава кое?
Изпадали ли сте някога в подобно двоумение? Пред вас са двама души, наглед еднакви, но все пак единият е преуспял, а животът на другия е пълен провал. Единият е над стъкления таван, пространството на победителите. А другият гледа с копнеж натам, задавайки си въпроса: „Защо те са там горе, а аз продължавам да се мъча долу?“.
Да се върнем в лабораторията. Професорът отново задава въпроса си:
– Кой от двамата мъже е главният изпълнителен директор и кой – чистачът?
Свивате рамене:
– Предавам се.
Професорът се усмихва, обръща се към обектите на своя експеримент и им казва:
– Благодаря ви, господа, свободни сте.
Те изглеждат също толкова благодарни, че експериментът е приключил, колкото и вие. Придържайки одеялата около телата си, се изправят.
Обект номер едно се обръща към номер две с думите:
– Сигурно се радваш, че всичко приключи, Джо. Добра работа свърши. Браво!
Излизайки през вратата, той поглежда към вас и казва:
– Вероятно експериментът е бил също толкова неприятен и за вас двамата. Надявам се следващият, с който се заемете, да е по-приятен. Навярно извършвате много важни изследвания.
Преди обект номер две да се отправи към вратата, казва:
– Радвам се, че ви бях полезен – и се спира на прага, сякаш очаква нещо от вас. Професорът му подава банкнота, която той понечва да пъхне в джоба си, но… му идва наум, че е без дрехи. Професорът затваря вратата след него и за пореден път ви задава големия въпрос:
– И така, драги, кой от двамата е директорът и кой – чистачът?
С широка усмивка уверено отговаряте:
– Първият е директорът.
– Точно така! – професорът е във възторг. – Как познахте?
И вие аргументирате заключението си:
– Ами, първият беше загрижен за чувствата на другия, а и за нашите чувства. Вторият, ако си спомняте, каза: „Радвам се, че ви бях полезен“, с което постави ударението върху себе си и изказването му прозвуча така, сякаш му бяхме задължени с нещо.
– Точно така – възкликва професорът и с изражение на откривател пояснява: – Първият господин се постави на мястото на другия и така установи моментален контакт с него. Той предположи, че Джо изпитва неудобство, и се опита с думите си да го насърчи. Вторият, който беше с нагласата задължени-сте-ми, с думите си ме подкани да му се отплатя. Така ние вече с нищо не сме му задължени.
Съгласявате се и той продължава разсъжденията си:
– И ако първият господин ни помоли за услуга, дори след години, ние с радост ще му помогнем.
– Но, професоре – плахо се обръщате към него, – защо трябваше да са голи?
– Оставих ги без дрехи, за да снижа нивото им на комфорт и да разбера как реагират в нови и необичайни ситуации, в каквито всекидневно попадаме – поглежда ви професорът.
– Направи ли ви впечатление колко по-уверен беше директорът? Той предусети чувствата на другия, причинени от мъчителната ситуация. Ето защо личното му неудобство остана на заден план.
Спомняте ли си думите му? „Сигурно се радваш, че всичко приключи, Джо. Добра работа свърши. Браво!“
Той долови, че Джо има нужда да укрепи самоуважението си.
Неговата самоувереност се дължеше и на факта, че години наред се е радвал на уважението и топлото отношение на хората. А защо хората се отнасят така към него? Защото той се държи с тях, както с нас тримата преди малко.
Предусеща емоциите им и съобразява поведението си с тях. Директорът помисли и за нашите емоции. Той правилно предположи, че проведането на експеримент с двама голи мъже вероятно ни е причинило неудобство. Спомняте ли си думите му към нас? Да, спомняте си: той предвиди емоциите ни и изрази увереност в значимостта на изследванията ни. И ни пожела успех.
Разликата между победителите и губещите в живота
Главният изпълнителен директор демонстрира умение, което аз наричам „Предвиждане на емоциите“ или ПЕ. Той успя да предвиди как Джо, професорът и вие ще се чувствате след експеримента и само с няколко изречения установи контакт с всеки от вас и ви накара да се чувствате по-комфортно.
Малко хора притежават това неназовано досега умение по рождение. За жалост, повечето са лишени от него. ПЕ е комплексна способност; след като хората не могат да предвидят собствените си емоции, какво остава за чуждите?
И точно в този момент се появявате вие, читатели. Преди да довършите четенето на тази книга, ще сте способни да предугаждате емоциите на околните – дори преди самите те да са наясно с тях. Това ще ви помогне да управлявате поведението си и да общувате ефективно. Разбира се, няма нужда да ставате изпълнителни директори.
Но умението за Предвиждане на емоциите ще ви е нужно, за да постигнете най-високите си цели в живота, независимо какви са те: приятелство, любов, по-добра работа или пълноценно общуване с хората.
Каква е разликата между умението за Предвиждане на емоциите и Емоционалната интелигентност?
Добър въпрос. Емоционалната интелигентност е концепция, която включва:
1) познаване на собствените емоции, 2) управление на собствените емоции, 3) личната мотивация, 4) разпознаване на емоциите у другите и 5) справяне с междуличностните взаимоотношения.
Предугаждането на емоциите е друго ниво на комуникацията.
То се състои в това да предвидиш непосредствената или по-късната емоционална реакция на някого към дадено изказване или действие.
Въз основа на това човек може да управлява поведението си така, че да укрепи самоувереността и самоуважението на другия, като същевременно предизвика у него приятелски чувства. Така ще повишите и собствената си самоувереност. Защо? Защото, след като си създадете навик да се отнасяте с разбиране към емоциите на другите, те ще ви отвръщат с топли чувства.
Предвиждането на емоциите е решаващо за продължителността на любовта
Често съм си задавала въпроса как е възможно хора, които са се обичали, живели са заедно, създали са деца или са основали съвместно фирма, впоследствие да изпитват взаимна омраза.
Повече от 40% от браковете днес завършват с развод, който в доста от случаите е травматичен и за двете страни. Ако партньорите останат слепи за емоциите си, любовта им може постепенно да се превърне в скрита враждебност. Хората често задържат в себе си бурните емоции и така ги превръщат в неексплодирали гранати. Докато един ден той изрича нещо, което за сетен път потвърждава мнението й, че „Той е тиранин“, или тя прави нещо, което недвусмислено му доказва, че „Тя е некадърница“. И чашата прелива.
Когато партньорите осъзнаят, че връзката им носи повече болка, отколкото удоволствие, някой от тях дърпа предпазния шплинт на гранатата. Пораженията са необратими. Двойката се разделя.
…
Да се върнем към изпълнителния директор и чистача
Голият директор в психологическата лаборатория отрази вашите чувства и тези на професора. Неговото изказване „Вероятно експериментът е бил също толкова неприятен и за вас двамата“ не беше директен комплимент. Той просто изрази загриженост, предусещайки как се чувствате след необичайния експеримент.
За разлика от него, чистачът говореше единствено за себе си и не демонстрира никакво умение за долавяне чувствата на другите – в случая вашите и тези на професора. Виждате как неговата себичност и липса на чувствителност може да причини болка, да речем „леко убождане“. И въпреки че срещнахте Джо за първи път, това „убождане“ беше достатъчно силно, за да убие у вас желанието да направите нещо за него или да го срещнете отново. През живота си този човек сигурно е причинил на хората множество такива „убождания“. Може би затова и си е останал чистач.
Човешкото его напомня на пациент, страдащ от хемофилия, с невероятно тънка кожа – дори и най-лекото убождане предизвиква обилно кръвотечение. И ако вие от нехайство причините на някого достатъчно убождания, неговото кървящо его предупреждава: „Стой настрана от този човек – опасен е!“.
Закотвяйте се към удоволствието, а не към болката!
Следващите 96 уникални комуникативни техники,които ще наречем „малки хитрости“, ще ви помогнат да се „закотвите“ към удоволствието в паметта на хората около вас. След като приложите няколко от тези техники в отношенията си с някого, той ще се радва не само когато ви вижда, но и като си мисли за вас. А ако откриете, че вече използвате някои от тях, поздравления – вие притежавате способността да предвиждате емоциите. Това рядко умение е вродено при някои хора, но повечето от нас трябва да го усвоят чрез обучение. Аз също го придобих по трудния начин. По-долу често ще ви давам примери за това…
Защо голяма част от книгата е посветена на въпроса: Как да ги накарам да ме уважават?
Чрез доста от следващите хитринки се утвърждават собствените увереност и авторитет. Може би ще сметнете, че това е в противоречие с целта ни да помогнем на другите да се приемат. Но няма да сте прави и ще ви кажа защо. Хората желаят да бъдат уважавани, но не по-малко копнеят да бъдат приемани от тези, на които се възхищават.
Потребността от този вид признание се проявява много рано. Децата в предучилищна възраст търсят одобрението на родителите си. Учениците желаят да спечелят възхищението на учителите си. А юношите умират да бъдат приети сред популярните си връстници. Дори зрелите хора се стремят да получат признание от тези, които уважават.
Когато отвръщате на уважението с уважение в отношенията си с другия, вие давате силен тласък на неговото самоуважение. А ако проявявате чувствителност към неговите потискани чувства, уважението и привързаността му може да се превърнат в искрена любов към вас.
Не питайте какво да направите, за да ви харесат.
Питайте какво да направите, за да харесат сами себе си.
И те ще ви заобичат.
Откъс от книгата „Изкуството на общуването: 96 малки хитрини“
източник:http://www.gnezdoto.net/
снимка:http://womanitely.com/