Защо бързаш толкова много и отчаяно, защо толкова бясно препускаш, неистово… ?
Защо не спреш за малко, не поемеш дълбоко дъх и не се обърнеш назад за да видиш колко път извървя от първите си крачки, които дръзна да направиш по неотъпканата пътека на мечтата ти ???
Кое и какво толкова ти липсва, че се мъчиш да запълниш тази празнота с работа, с бясно препускане, с учене, с опити, с постигнати цели и успехи.
А, спря ли ? Спря ли поне за миг, да се порадваш на тези успехи, че нещо и този „миг“ ти отбягна от тази луда надпревара в която си връхлетял.
Защо просто не спреш ? Не си признаеш ?! Липсва ти нещо !
И просто не кривнеш малко от пътеката, за да тръгнеш и малко към това, което цялото ти същество желае…
Защото работата, целите, мечтите няма да свършат. Но къде остана сърцето ти и шепотът му, които ти казва, че и то има стремежи и мечти. И то бяга към целта да обича, не само кариерата, то има нужда да обича друго сърце, което да обича и него .
Добре ти е известно вече, мисля …
Какво още чакаш ???
Защо не виждаш прогреса ?!?!
Ако искате да се потопите в моя свят, може да го направите тук или да посетите уебсайта ми .
снимка:vk.com