Прошката е магия…Защо ли?

Замисляли ли сте се, защо в почти всички религии съществува ден на прошката? А защо във всички тях се проповядват магическата й сила и изцелителни свойства? Наистина ли е толкова мощно въздействието й върху живота ни?

За да отговорим на тези въпроси, нека на първо място да припомним един интересен факт- на практика миналото ни оказва най-силно въздействие, защото бъдещето не съществува, а настоящето е само миг.

Защо не можем да простим? Съществуват няколко мита за прошката.

  1. Не мога да забравя обидата

Омразата ни изяжда отвътре. Случва се да забравим за какво точно сме се обидили, но остава горчивото чувство в нас. То изяжда тялото ни, психиката ни, духа ни.

Вниманието ни е съсредоточено върху изяждащото усещане за гняв и болка.

След като простим, постепенно емоционалният заряд изчезва.

Обичайки себе си, отхвърляме бремето на терзанията.

Прошката е акт на самоуважение.

  1. Ако простя, другият пак ще ме нарани

Всички ние сме хора със силни и слаби страни.

На всеки се случва да греши.

Прошката и доверието са две различни неща.

Освобождавайки се от бремето на обидата, означава да не подхранваме енергията на гнева и търсенето на отмъщение.

Прошката е пълна, когато мисълта за обидата не ни носи никакъв емоционален заряд.

Доверието означава да имаме очаквания от хората как да се държат.

Веднъж изгубено, то трябва да се спечели отново.

  1. Ако простя, на другия ще му се размине

Единствените, които плащаме цената, сме самите ние.

Цената да не сме щастливи, да не сме спокойни, да не сме в хармония.

Отровата е в нас и ако не се освободим от нея, бавно и мъчително ни изяжда.

Притиснати сме от собствената си безсилна ярост и омраза.

  1. Някои хора не заслужават прошка.

Като че ли по-трудно прощаваме на хората, с които сме били интимни.

От тяхното предателство много боли.

Въпросът е не дали заслужават прошката ни, а как да се освободим от ненужните отрицателни чувства.

„Ако не искаш да се поддаваш на гнева, не подхранвай навика.“ – Епиктет

  1. Казах, че съжалявам, прости ми.

Някои хора смятат, че като си признаят своето прегрешение и с това трябва да се приключи.

Тази ситуация можем да сравним с поръсването на кравешко изпражнение със захар.

Човек трябва искрено да се разкайва за прегрешенията си.

Да прави непрекъснато опити да изгради отново доверие у другите хора.

Прошката е ключът към свободата. Какво означава това:

  1. Да простиш, означава да разбереш постъпката на другия.
  2. Да простиш означава да имаш душевен покой.
  3. Да простиш означава да изпитваш радост, искреност и едно добруване пред самия себе си.
  4. Да простиш означава да се освободиш от самосъжалението, да изпитваш лекота.
  5. Да простиш означава да почерпиш мъдрост от преживяното.

„Ако през цялото време съдиш хората, няма да има кога да ги обичаш.“ – Майка Тереза

Фази на прощаване:

  1. Ярост, гняв, обида. Първоначалният отказ да приемем случилото се, преминава от вцепенение и обърканост, до желание другият също да страда. Крещи.
  2. Концентрация върху обидата и болката. Планове за отмъщение. Само да ми падне…
  3. Аз съм жертвата. (Никой не ме обича, не ми върви) Генерализация. Напиши писмо и излей всичко в него.
  4. Самоизолация. Молитва. Медитация. Лекуване на спомена.
  5. Повратна точка. Сърцето винаги има силата да прости. По-важно ми е здравето и енергията. Имам нужда от мир и покой. Бъди щедър.
  6. Доверието трябва да се спечели отново. Зарастване на раната. Всички ние сме човешки същества.
  7. Помирение. То е крачка от излекуване на прощаващия към излекуване на връзката.

„Във всяка прошка се крие любов.“ – Суфитска мъдрост.

Обиди от предателства, самообвинения от грешно взети решения са част невидимите емоционални нишки, които ни връщат назад и ни „привързват“ към тежки ситуации и житейски преживявания, които влачим със себе си като товар през годините, а той става все по-тежък и тежък…

И не е лесно да простим!

За да простим е нужно- „приемане, разбиране, любов, радост, удивление“. Това е силата на прошката. А без нея ние не можем да променим нито себе си, нито другите, нито съдбата си. Без способността да прощаваме ние се превръщаме във вечните жертви, в заложници на собствения ни плен.

Представете си какво би се случило, ако чрез прошката разрушите всички мостове водещи до отминала болка и разочарования!

За това прошката преди всичко дава свобода- на емоционално, физическо и духовно равнище.

В друг смисъл прошката може да „работи“ с образи, проблеми и реалност с пряко отражение върху бъдещето ни.

На кого трябва да простим? Най-вече на себе си. Вид „авто-агресия“ има буквално разрушителни сили върху нас. Човек не бива да забравя, че в определен момент е реагирал според своето разбиране за живота, според знанията си, според натрупания си опит и емоционално състояние, тогава той е „направил всичко в рамките на своите възможности“, дори и да му изглежда друго след време.

Трябва да простим на враговете си, защото те са ни важни и нужни учители.

Трябва да простим на близките си, защото те са част от същността ни.

Трябва да простим на всички, които искаме завинаги да оставим след себе си- без следи и без белези …

 

 

 

 

 

снимка: viaranews.com

No Comments Yet

Leave a Reply

Your email address will not be published.