Поверия за баба Марта

На 1-ви март празнуваме един от най-обичаните български празници – празника на Баба Марта. Вижте кои са най-разпространените поверия за този ден и какви са били мартенските обичаи в миналото.

В народните предания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.

На 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни.

Според някои вярания на този ден се празнува и за предпазване от змии и гущери, схващани като потенциални вредители. Като предпазни мерки срещу тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата.

На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1-ви март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. Мартениците се слагат на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някои български региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартеници от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап. На някои плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници.

Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво или я слагат под камък.

Преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено – дреха, престилка, пояс или прежда – и го оставят там девет дни. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще бъде хубаво.

Бабите не излизат рано, за да не срещнат баба Марта и да не я разсърдят. Ако я срещнат момичета, времето ще е топло и хубаво.

Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените избягват да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината.

Baba_Marta_1.3722
www.download.bg

Какви са били Поверията през годините

Всичко това е сега в нашето време, но преди години с идването на 1 март хората са използвали деня и за ритуали, които да предпазят дома им от гущери, змии и зли сили.

Повечето суеверия са съобразени с лютия характер на Баба Марта и целят да я омилостивят. Например, бабите не трябва да излизат сутрин рано, за да не я срещнат, защото ще я ядосат. Според народните поверия Баба Марта не обича възрастни жени. Ако срещне млади девойки, времето през месеца ще е хубаво и слънчево.

На 1-ви март не се перат и не се простират бели дрехи, защото времето ще се развали и ще има градушки, които ще съсипят реколтата през годината. На двора или пред входната врата се изнася нещо червено– кърпа, престилка, пътека, защото хората вярвали, че червеният цвят ще развесели Баба Марта и тя ще е благосклонна към тях.

Съществува поверие, че на този ден може да гадаеш каква ще е година.Ако на 1-ви март си намислиш една дата от 2 до 22, трябва да следиш какво е времето на избрания ден. Ако е слънчево – годината ще е успешна. Ако вали и духа вятър, предстоят проблеми.

В деня на Баба Марта най-голямо внимание се обръща на мартениците. Те се закачат за здраве и за да предпазват хората от уроки и болести. Според поверията белият цвят символизирал мъжкото начало, а червеният – женското. Неомъжените момичета трябва да закачат мартеницата от ляво, до сърцето, а омъжените – да си я вържат на ръката. В Румъния пък мъжете си слагат мартеницата на скришно място, например в чорапа.

Важно е къде ще бъде закачена мартеницата, след като собственикът й види щъркел за първи път през тази година. Ако мартеницата се сложи под камък, след време се гледа дали има мравки под него. В случай, че има, тогава годината ще е добра за животновъдите. Други поверия гласят, че мартеницата трябва да се хвърли в река, за да може на собственика й да му върви по вода и да има успех през годината.

Но най-често хората окичват дръвчета с мартениците си. Ако скоро след това дръвчето цъфне, годината ще е плодородна.

 

 

източник: ladymagazine.bg

снимка:www.pozitivnoto.info

No Comments Yet

Leave a Reply

Your email address will not be published.