Преди много-много години, още в началото на всички начала, се събрали боговете и решили да създадат Вселената. Един се заел със създаването на звездите, друг на планетите, трети създал Земята и я изпълнил с безброй растения и живи твари. Накрая се събрали всички богове и създали Човека.
Седнали да си починат и един от тях казал: „А сега остана да решим къде да скрием Истината за смисъла на живота. За да тръгне Човекът да я търси, но да не я открие лесно. Защото в търсенето на Истината, в преодоляването на трудностите по пътя, той, всъщност, ще се доближава до нас.”
„ Нека я скрием на най-далечната звезда.” – обадил се първият.
„Дайте да я поставим на най-високия планински връх.” – предложил другият.
„Не, по-добре да я скрием на дъното на най-дълбокия океан.” – отвърнал третият.
Заваляли още предложения.
Най-накрая се обадил най-древният и най-мъдър Бог.
„Нека да скрием Истината в сърцето на човека. Нека той се опитва да я открие навсякъде, но тя през цялото време ще бъде в него. И когато най-накрая той се сети да спре и да се вгледа в себе си, и се заслуша в Гласа на Сърцето си, едва тогава той ще я открие. Едва тогава той ще прозре какво е неговото предназначение на тази Земя. В сърцето на човека ще поставим и Любовта към всичко, което е.
Само, когато е воден от любовта, човекът ще може да открие истината за себе си и за своята мисия на тази земя.”
Останалите свели глави в почит към мъдрите думи на най-стария Бог и поставили Истината в сърцето на човека, заедно с Любовта.
Оттогава, от началото на света, така е обречен човекът: да търси истината навсякъде около себе си и да не я открива. Само тези човеци, които се спрат и се вслушат в гласа на своето сърце, откриват Истината.Само онези, които последват сърцето си, оставят светла диря след себе си на Земята.
източник: Internet
снимка: modernandclassy.tumblr.com