Значението на връзката между мама и дете !

Понятието привързаност е централна тема в изследванията на редица психотерапевти. Те наблюдават години наред каква роля играе връзката родител-дете за изграждането на сигурната привързаност. И как тя спомага за развитието на хармонична и балансирана личност. Тя се създава в ранното детство и продължава своето влияние през целия живот.

Привързаността към майчината фигура (действителната майка или лицето, изпълняващо функциите й) е система от биологични инстинкти, която е вродена и има собствена мотивираща сила. Неочакваното отделяне от майката или нейното трайно отсъствие, предизвиква у децата интензивна тревожност и процеси, аналогични на скръбта при възрастните. Така се нарушава връзката с нея и се губи доверието. Това е така, защото незрелият психичен апарат на малкото дете не е в състояние да се справи с тези афекти и те могат да станат причина за по-късни психопатологични прояви или негативни поведенчески реакции.


Понякога, родителя от страх да не нарани детето или да не го тревожи, избира да излезе тайно или някой друг„ забаламосвайки” го, да се измъкне незабелязано „ зад гърба му”. Но, това по скоро има негативен ефект, защото във фантазията на детето се оформя идеята, че е „ загубило „ любимия родител, защото губи контрола над него и не знае кога ще се завърне. Какви могат да бъдат реакции на мъника при едно такова отделяне или „ фантазмена, временна, загуба” на родителя:

– Първата фаза е тази на протеста: тя трае от няколко часа до няколко седмици. Детето е в състояние на остър дистрес поради загубата на майката и използва всички сили, за да я върне. То плаче високо, клати леглото си, мята се на различни страни и търси жадно всякакви признаци за връщането на майката. Цялото му поведение издава силно очакване, че тя ще се завърне.
– Втората фаза е на отчаянието: поведението на детето издава все по-голяма безнадежност и отпадналост. Активните физически движения намаляват и се заместват от монотонен плач. Детето се отдръпва, затваря се в себе си и изглежда дълбоко скърбящо и подтиснато. В този стадий връщането на майката в началото се посреща с чувство на протест и гняв, но след това възстановяването на връзката е лесно.
-Третата фаза е на отчуждението: детето показва привидно по-голям интерес към обкръжението, престава да отблъсква тези, които се грижат за него и дори може да се усмихва и да бъде дружелюбно. При завръщането на майката обаче се вижда, че то не показва към нея нормалната за неговата възраст привързаност. Държи се дистанцирано и апатично, не плаче и се обръща настрани. Изглежда сякаш е загубило всякакъв интерес към майката. Детето се вглъбява в себе си, вместо да насочва желанията и чувствата към други хора. Външно то изглежда бодро и добре адаптирано към ситуацията, но общителността му е повърхностна. В този стадий възстановяването на връзката с майката е изключително трудно и болезнено и изисква много продължително време и търпение, за да се възтанови доверието.

Понятието привързаност не е просто синоним на понятието социална връзка, привързаността не се отнася до всички аспекти на отношенията родител-дете. Ролите на фигурата на привързаността и на партньора за игра са съвсем различни.
Детето търси винаги фигурата на привързаност, когато се оказва в стресова ситуация и се обръща към партньора, когато е в добро настроение и търси забавление. Понятието привързаност в точния смисъл на думата не покрива отношенията, когато детето играе, дори тя да има много важна роля в отношенията с майката. Възможно е дадено лице да бъде за детето основна фигура на привързаност например-майката, а предпочитан партньор в игрите да бъде друг-бащата.

 

Целта на системата е да регулира поведението и да поддържа близостта или контакта с определено лице, оценявано като фигура на привързаност. Такова поведение е по-очевидно в ситуации, в които детето е уплашено, уморено или болно, когато то търси закрила, сигурност и защита. Детето се успокоява, когато фигурата на привързаност му осигурява психичен „ подслон”, помощ и успокоение.Близкото присъствие и отзивчивост между майката и детето, създават у него ясно чувство за сигурност и увереност, както в него, така и в нея. Въпреки че поведението на привързаност е по-отчетливо в ранна възраст, можем да го наблюдаваме през всички периоди в живота на човека, но най-вече в стресови ситуации.

 

 

източник: ladymagazine.bg

No Comments Yet

Leave a Reply

Your email address will not be published.