Защо не виждаш прогреса?

 

Защо бързаш толкова много и отчаяно, защо толкова бясно препускаш, неистово… ?

Защо не спреш за малко, не поемеш дълбоко дъх и не се обърнеш назад за да видиш колко път извървя от първите си крачки, които дръзна да направиш по неотъпканата пътека на мечтата ти ???

Кое и какво толкова ти липсва, че се мъчиш да запълниш тази празнота с работа, с бясно препускане, с учене, с опити, с постигнати цели и успехи.

А, спря ли ?  Спря ли поне за миг, да се порадваш на тези успехи, че нещо и този „миг“ ти  отбягна от тази луда надпревара в която си връхлетял.

Защо просто не спреш ?  Не си признаеш ?! Липсва ти нещо !

И просто не кривнеш малко от пътеката, за да тръгнеш и малко към това, което цялото ти същество желае…

Защото работата, целите, мечтите няма да свършат. Но къде остана сърцето ти и шепотът му, които ти казва, че и то има стремежи и мечти. И то бяга към целта да обича, не само кариерата, то има нужда да обича друго сърце, което да обича и него .

Добре ти е известно вече, мисля …

Какво още чакаш ???

Защо не виждаш прогреса ?!?!

 

КАЛОЯН

 

Ако искате да се потопите в моя свят, може да го направите тук или да посетите  уебсайта ми .

 

 

снимка:vk.com

No Comments Yet

Leave a Reply