Продължаваме поредицата за вътрешните саботьорки, които ни пречат да осъществим вътрешния си потенциал и да реализираме мечтите си. Сега е ред да видим как се държи, какво мисли и как се чувства – Перфекционистката.
За пореден път погледна тъпата таблица и не можа да се побере в кожата си, че е толкова нескопосана и не може да я направи перфектна. Да! Перфектна! Трябваше да е именно перфектна, ако искаше утре да се хареса на шефовете си. И то не заради самите й шефове, Бог й беше свидетел, че не беше заради тези самодоволни типове, които никога не забелязваха, че тя е най-изрядната от всички в офиса и че нейната работа е най-съвършена. Не беше заради тях. Беше заради самата нея! В крайна сметка е толкова хубаво да си перфектна! Дааа! Тя харесваше да е обожавана, само защото всичко в нея е съвършено – прическата, грима, костюма, чисто новите и излъскани обувки с висок ток… Всичко! Работата й, договорите, които подписваше, отношенията с колегите, екселските таблици бяха просто самото съвършенство – красиви, подредени, цветни. Никой в офиса не си правеше труда таблиците му да изглеждат красиви, освен че са пълни с цифри, а нейните бяха с красиви цветни колони, и винаги в подходящи синхронно избрани тонове. Красота! Когато й беше тъжно понякога си отваряше таблиците, само за да ги погледа, да им се възхити и да й се оправи настроението. Да! Именно това беше в състояние да й оправи настроението – да се наслади на перфектно свършената и красиво изработена от нея работа. Нямаше никакво значение кой какво мисли за нейните таблици и договори. Важното беше, че на нея й доставяше истинско удоволствие да ги гледа. В крайна сметка никой не можеше да отговори на високите й стандарти! Нито дори тя самата понякога! Както сега, например. Ядоса се пак, че тази таблица просто не искаше да застане така, както тя си го представяше и въпреки, че изглеждаше зашеметяващо професионална, все пак не беше толкова перфектна, колкото на нея й се искаше. Изпуфтя за пореден път и се завъртя на стола. Огледа другите си колежки. Всички даваха вид, че работят усърдно. Но тя знаеше, че не е така. Симулираха работа, или дори и да не симулираха, все пак тя знаеше, че само и единствено тя в целия офис, в цялата компания можеше да свърши работата както трябва. Само нейната работа беше винаги съвършено структурирана и подредена. А техните бяха винаги пълни с грешки. Тя ненавиждаше грешките. Чак й ставаше неудобно заради колежките й, когато гледаше проектите им и ясно виждаше всичките им нескопосани грешки. Идваше й да потъне в земята от срам, заради тях. Не! На нея никога не можеше да й се случи такъв срам! Колко пъти им беше казвала – Ако не можеш да го свършиш както трябва, изобщо не се захващай! Но кой ли я слушаше?!? Тя беше просто ненадмината и никой в офиса не се и опитваше да я настига. То си беше направо невъзможно. Само тя можеше да го направи перфектно и да изглежда като в учебниците. Тя ги огледа със самодоволна усмивка. О! Да си перфектен е тоооооооолкова хубаво!…. Нищо, че гаджето й непрекъснато се оплакваше, че вечер работи вкъщи до късно и че не могат да се “видят”. Той все обвиняваше тези нейни таблици, които тя довършваше и доизпипваше вкъщи. Така де! Да си перфектна си имаше цена. И това беше връзката й с този хубавец. Тя не искаше да го загуби, но за нея най-важното беше да си е свършила перфектно работата и таблиците й да са красиви. Като него самия! Само дето мрънкаше много, все закъснявала, все работела от вкъщи, все не му обръщала внимание… А и не успяваше да е толкова перфектен като нея и това я вбесяваше понякога. Като тази вечер, например. Решил, че за да я изненада приятно и да я накара да НЕ работи от вкъщи (като че ли имаше сила на света, която да я спре да го направи, ако имаше нещо за довършване, за да се получи перфектно!) той се беше постарал и я посрещна с вкусно ухаеща и сервирана на масата вечеря. Запалени свещи, красиви салфетки, любимата й храна, и т.н. Но… по дяволите, защо винаги трябваше да има “но”! Но не беше перфектно! Както винаги! Например – беше сложил най-грозната покривка за маса, която имаха вкъщи (напомни си да я изхвърли веднага!), която на всичкото отгоре дори не беше изгладил и сега тя стоеше раздърпано. Да не говорим, че цвета на салфетките изобщо не съвпадаше с цвета на чиниите, камо ли на покривката. Страшна грозотия! Тя го погледна и той не можа да не забележи укорителния й поглед.
- Какво? Не е перфектно ли? – попита я той.
- Амииии…. Не, миличък! Прекрасно е! Така си се постарал! Вечеря, свещи… Е! Можеше да сложиш другата покривка, ноо….
- Ти не си добре! Направил съм всичко това за теб, а ти обърна внимание на покривката?!? Направо не мога да повярвам!…
Ама какво искаше той? Така де! Ако не можеш да направиш нещо перфектно, изобщо не го прави! Беше започнал да я дразни напоследък. С тези свои нескопосани неща, изобщо не можеше да се похвали, че има вкус. Изобщо, май не беше перфектен!
Ето това е поведението, мислите, чувствата и емоциите на една жена, която е изцяло подвластна на вътрешната си саботьорка Перфекционистката. Какво ни убеждава тази вътрешна саботираща програма? Убеждава ни, че ако не сме перфектни никога нищо няма да постигнем. Кара ни да даваме повече отколкото можем, само и само да бъдем изрядни, като сме склонни да се самобичуваме и никога не сме доволни от резултата. В крайна сметка започваме да обвиняваме себе си, другите или живота, за това, че никога не успяваме да сме достатъчно перфектни. Това прилича на мазохизъм, при който резултата никога не ни удовлетворява и ние искаме още, и още, и още. Това ни измъчва и белязва целия ни живот, като ни блокира да се радваме на успехите си и да създаваме положителна енергия в живота си.
Ако и вие открихте Перфекционистката в себе си и искате да разберете как да се отървете от нея, проследете поредицата ни, където ще дадем безценни практически съвети как да се справим с вътрешните ни саботьори.
Очаквайте следващата част – Жертвата!
Ако не сте успяли да се запознаете с образа на Съдийката, ето тук може да прочетете статията за нея.
Всеки от вас, който би искал да се справи с вътрешните си саботьори може да се включи в програмата “Спри да се саботираш”
ЛИДИЯ
Останете вдъхновени