Продължаваме с Част 4 от поредицата за вътрешните саботьорки, които ни пречат да осъществим вътрешния си потенциал и да реализираме мечтите си. Сега е ред да видим как се държи, какво мисли и как се чувства – Жертвата в нас.
Драмата!
Част от нейния живот. Тя беше просто пристрастена към драмата. Търсеше си я и я получаваше в повечето случаи. “Драма куин”, както й казваха нейните приятелки. Е! Как да не бъде? Та те не виждаха ли колко е скапан и окаян живота й? То беше очевидно! Беше се превърнала в жертва и очакваше другите да я разбират и да й съчувстват. Но, както винаги ставаше в нейния живот, никой никога не я разбираше. Дори и най-близките й. Спомни си онзи случай, в който се оплака на една близка приятелка, когато мъжа й се държа грубо с нея, и тя възкликна без грам съчувствие: “Е! Стига де! И само заради няколко шамара ли ще го напуснеш?!?” Никакво съчувствие! Нула! А тя така имаше нужда някой да я спаси! Понякога сънуваше как се появява нейния смел рицар на бял кон и я спасява от калта, нещастието и мизерията. Точно като в приказките. Мечтаеше за деня , в който някой ще дойде и ще я спаси от всичко това, което й се случваше и то съвсем несправедливо. Тя не беше родена за такъв живот. Тя не беше родена да е жертва. Тогава защо се беше превърнала в това бледо подобие на себе си? Кога стана това? Беше се превърнала в жертва на мъжа си, на децата си, на обстоятелствата, на живота си… Как се стигна до тук? Замисли се, кога ли се беше превърнала в жертва?… Не можа да си спомни ясно, но незнайно защо един спомен от детството й нахлу в съзнанието. Тя беше малка, стоеше в стаята си, вратата се отвори и баща й влезе с намръщения си поглед, който тя ненавиждаше, защото никога не предвещаваше нещо добро, само я погледна и малкото момиченце, което стоеше пред него замръзна на мястото си. Почувства същото нещо! Жертвата в себе си! Почувства усещането да си жертва на някой друг, на нещо друго, да нямаш контрол, да се оставиш да те мачкат, използват, насилват и налагат волята си над теб. Бавно спомена избледня и тя си помисли: “Значи от малка съм жертва!” Не можа да си спомни кога и защо точно е създала тази жертва в себе си, но ясно си спомни всички случаи в живота си, когато тя се беше проявила:
- Онзи път, когато трябваше да отстои позицията си, но тя просто наведе глава и замълча;
- Онзи път, когато трябваше да избере собствения си комфорт, но тя просто отстъпи на друг комфортната позиция;
- Онзи път, когато трябваше да каже “Не!”, но от страх тихо каза “Добре!” и после съжалява цял месец;
- Онзи път, когато майка й я обвини несправедливо и тя, вместо да й го каже в очите се скри и се разплака;
- Онзи път, когато…
Всеки път, когато искаше да изкрещи, да се отстои, да поиска за себе си, се появяваше жертвата и просто я саботираше по най-наглия начин. Не! Тя не искаше повече да бъде слаба. Да бъде уязвима. Да бъде тиха и кротка. Да бъде мачкана и стъпквана. Жертвата трябваше да си отиде! Но как?!?… В известен смисъл тя си я харесваше. Защото така получаваше поне частица от вниманието и любовта, която заслужаваше. Всеки път, когато беше болна или нещо не й беше добре, и лекичко драматизираше и преувеличаваше, всички се надпреварваха да се грижат за нея. Беше приятно всъщност! Така поне получаваше това, което иначе никой никога не й даваше – грижа и подкрепа! Обичаше да бъде спасявана. Значи все пак беше ценна за тези хора. Не беше съвсем невидима, както се чувстваше през повечето време. Е! Да! Понякога й се искаше да бъде силна, да бъде отговорна, да й се възхищават, а не само да й съчувстват. Искаше й се да вижда заслужено възхищение в очите на другите, а не само съжаление. Но, честно казано, толкова отдавна беше жертва, че дори не знаеше как е възможно да се откаже от това състояние. Жертвата в нея беше станала толкова силна и властна, че беше нейното второ Аз. С нея й беше комфортно, уютно и знаеше как да се държи и как да получи това, което иска. Макар да беше и само частица от това, което заслужава. А и вечната тъга я правеше да изглежда по-дълбока и по-загадъчна. Как да се отърве от нещо, което на практика тя беше и което й харесваше?!?…
Ето това е описание на една типична саботираща програма на Жертвата в нас. Какво ни кара да си мислим тя? “Никой не ме обича! Никой не ме разбира! Не получавам нужното внимание и любов! Как искам някой да ме спаси! Аз не съм достатъчно ценна, за да бъда забелязана!”. Жертвата ни кара да се държим като все едно нещо ни липсва, все едно нямаме никакви качества и няма как да ни обърнат внимание заради нас самите, а единствения начин е да се оплакваме и да страдаме, за да извоюваме съчувствието на околните, а от там и вниманието им. Жертвата ни кара да драматизираме, да виждаме нещата в най-негативната им окраска, да сме винаги болни, слаби и уморени. Това е един от най-често срещаните саботьори и този, с който най-трудно се преборваме. А как става това? Следете поредицата тук, за да разберете.
Очаквайте следващата част – Благоразумната!
Ако не сте успяли да се запознаете с образа на Перфекционистката, ето тук може да прочетете статията за нея.
Всеки от вас, който би искал да се справи с вътрешните си саботьори може да се включи в програмата “Спри да се саботираш!”
ЛИДИЯ
Останете вдъхновени