Погледнах се в огледалото!… В случая то се беше превърнало в мой враг. Защо? Защото от там ме гледаше една чужда жена. Една жена, която не исках да познавам… Разплакани очи, подути клепачи, тъмно сини кръгове под очите, зачервен нос и разчорлена коса, помътнял поглед, безжизнено лице, пълно отчаяние.. Коя беше тази жена? И защо ме гледаше от собственото ми огледало? Нима наистина бях аз?

А само преди няколко часа крачех с гордо изправена глава по улиците на града с весела полу-закачлива усмивка на устни, сякаш предизвиквам живота. Токчетата ми потропваха по плочките в такт с веселата вътрешна песен на душата ми. Бях радостна, горда, доволна и обичана. Бях всичко, което винаги съм искала да бъда! Бях Кралица!

А сега тази странна жена от огледалото ми, пълна противоположност на кралицата с пеещото и весело сърце, ме гледа втренчено и сякаш очите й ме умоляват да й помогна. Но как да й помогна като не я познавам?!… Аз искам да познавам само кралицата! А кралиците не плачат, нали?!?…

И в този миг бавно и полека, прокрадвайки се, бавно изпълвайки всичко със смисъл, в мен започна да изплува осъзнаване…

Разбира се!

Разбира се, че е така!

Как не съм го знаела?…

Или съм забравила?…

Но да!
И Кралиците плачат!!!

И не само плачат, а гордо носят сълзите си!

Защото сълзите им са техните диаманти. Сълзите им са техните корони. Сълзите им  са тяхното злато.

Техните сълзи са това, което ги прави истински, а не фалшиви. Прави ги мъдри, а не повърхностни.  Прави ги състрадателни, а не жестоки. Прави ги човечни, а не безсърдечни.

Техните сълзи са това, което ги прави истински Кралици!

Затова, кралици, бъдете себе си! Не крийте сълзите си! Позволявайте си да плачете и да бъдете истински! Позволявайте си да бъдете слаби и уязвими! От това короната на главата ви няма да падне, напротив – ще я заслужите още повече!

Бъдете истински кралици!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лидия

 

 

снимка: www.pinterest.com