Аз не съм СЪВЪРШЕНА и затова мога да съм ЩАСТЛИВА!

Има ли съвършени хора? Разбира се, че НЕ!

Всеки от нас си носи своите недостатъци и именно те ни отличават един от друг. Представете си колко скучен би бил света с напълно еднакви и съвършени по своему личности. Въпросът е дали приемаме себе си и своите недостатъци? Обичаме ли се такива каквито сме или непрекъснато се виним за това или онова? Приемаме ли възможността да има някой, който се справя по-добре от нас, има по-красива коса, тяло или други характеристики, с които ни превъзхожда?

Можем ли да се погледнем в огледалото и да си кажем: Аз съм това, което съм и се ОБИЧАМ такъв, какъвто съм! Само тогава можем да сме щастливи без да се налага да търсим непрекъснато хорското одобрение.

Разсъждавайки по темата си направих този експеримент с мен самата и установих следното:

  • Аз си имам своите кусури и какво от това!
  • Осъзнавам, че не мога да се справя с всяка ситуация и няма нищо лошо да потърся помощ.
  • Не мога да излекувам всички болки, макар че имам желание да помогна на всички по света.
  • Не мога да прощавам винаги на всички. Имам нужда от време да изживея процеса, емоцията и всичко свързано с конкретната ситуация. Не мога да забравя лесно, когато някой ме е обидил или наранил.
  • Имам нужда да бъда не само усмихната, но и тъжна, ядосана, да плача, когато ми се плаче, да крещя, да ходя без грим и с разрошена коса.
  • Не съм идеалната майка … понякога се чувствам изтощена и не ми се играе на PlayStation, Дард Вейдър, Бен 10 и прочее.
  • Нямам идеалните деца….мили, послушни със спретнати якички.
  • Не мога да огрея навсякъде, когато децата крещят едновременно МАМО, а мъжът ми иска да вечеря.
  • Понякога не ми се готви и вечеряме яйца на очи и таратор, вместо тристепенно меню.
  • Не мога да се харесам на всеки, а и Аз не харесвам всеки.
  • Не мога да деля душата си със случайни хора, затова и не мога да обичам случайни хора.

И нещо много важно –  Не мога, Не искам и няма да задоволявам всички очаквания.

Аз съм несъвършена. Осъзнах това наскоро и се успокоих. И ми стана някак леко.

Мога да съм изискана, гримирана, с прическа и маникюр и мога да съм рошава, без грим, с дънки и гуменки и това да не ме тревожи.

Мога да чистя, но мога и да не чистя. Мога да се смея, но също така мога и да си поплача, когато ми се плаче без да давам обяснения Защо плачеш? – Ами просто така!

Мога да съм кисела, но мога и да се усмихна на непознатата старица в градинката, която всеки ден с такава любов храни гълъбите.

Мога да съм супер жена, но мога и да съм уплашено момиченце, което има нужда да се сгуши в прегръдката на съпруга си и той да я погали по косата и да и каже – спокойно, Аз съм до теб!

Мога да прекарам 1 час пазарувайки в магазина, внимателно подбирайки продуктите за вечеря, но мога и да отида на вечеря с приятелките си и да се посмеем за добрите стари времена.

Света няма да свърши ако Аз приема несъвършенството си, загърбя жестоките очаквания към себе си и просто се наслаждавам на живота.

Защото имам само един живот и той си е мой и на никой друг. Не дължа обяснения…Избирам да съм ЩАСТЛИВА в несъвършенствата си!

Не бъдете съвършено тъжни, а несъвършено щастливи…Тук и Сега!

От редактора с любов.

източник: ladymagazine.bg

снимка: Pinterest

No Comments Yet

Leave a Reply