Аз не съм СЪВЪРШЕНА и затова мога да съм ЩАСТЛИВА!

Има ли съвършени хора? Разбира се, че НЕ! Всеки от нас си носи своите недостатъци и именно те ни отличават един от друг. Представете си колко скучен би бил света с напълно еднакви и съвършени по своему личности. Въпросът е приемаме ли своите недостатъци? Обичаме ли се такива каквито сме или непрекъснато се виним за това или онова? Приемаме ли възможността да има някой, който се справя по-добре от нас, има по-красива коса, тяло или други характеристики с които ни превъзхожда?

Можем ли да се погледнем в огледалото и да си кажем: Аз съм това, което съм и се ОБИЧАМ такъв, какъвто съм! Само тогава можем да сме щастливи и да не търсим непрекъснато хорското одобрение.

Разсъждавайки по темата си направих този експеримент с мен самата и установих следното:

Аз си имам своите кусури и какво от това!

Осъзнавам, че не мога да се справя със всяка ситуация и няма нищо лошо да потърся помощ.

Не мога да излекувам всички болки, макар че имам желание да помогна на всички по света.

Не мога да прощавам винаги на всички. Имам нужда от време да изживея процеса, емоцията… Не мога да забравя лесно, когато някой ме е обидил или наранил,.

Имам нужда да бъда не само усмихната, но и тъжна, ядосана, да плача, когато ми се плаче, да крещя, да ходя без грим и с разрошена коса….

Не съм идеалната майка … понякога се чувствам изтощена и не ми се играе на Playstation, Дард Вейдър, Бен 10 и тн.

Нямам идеалните деца….мили, послушни със спретнати якички.

Не мога да огрея навсякъде, когато децата крещят едновременно МАМО, а мъжът ми иска да вечеря.

Понякога не ми се готви и вечеряме яйца на очи и таратор, вместо тристепенно меню.

Не мога да се харесам на всеки, а и Аз не харесвам всеки.

Не мога да деля душата си със случайни хора, затова и не мога да обичам случайни хора;

И нещо много важно –  Не мога, Не искам и няма да задоволявам всички очаквания.

Аз съм несъвършена. Осъзнах това наскоро и се успокоих. И ми стана някак леко.

Мога да съм изискана, гримирана, с прическа и маникюр и мога да съм рошава, без грим, с дънки и гуменки и това да не ме тревожи.

Мога да чистя, но мога и да не чистя. Мога да се смея, но също така мога и да си поплача, когато ми се плаче без да давам обяснения Защо плачеш? – Ами просто така!

Мога да съм кисела, но мога и да се усмихна на непознатата старица в градинката, която всеки ден с такава любов храни гълъбите.

Мога да съм супер жена, но мога и да съм уплашено момиченце, което има нужда да се сгуши в прегръдката на съпруга си и той да я погали по косата и да и каже – спокойно Аз съм до теб!

Мога да прекарам 1 час пазарувайки в магазина, внимателно подбирайки продуктите за вечеря, но мога и да отида на вечеря с приятелките си и да се посмеем за добрите стари времена.

Света няма да свърши ако Аз приема несъвършенството си, загърбя жестоките очаквания към себе си и просто се наслаждавам на живота.

Защото имам само един живот и той си е мой и на никой друг. Не дължа обяснения…Избирам да съм ЩАСТЛИВА в несъвършенствата си!

 

Не бъдете съвършено тъжна, а несъвършено щастливи…Тук и Сега!

 

От редактора с любов…

 

 

източник: ladymagazine.today

снимка: Pinterest

2 Comments
  1. Несъвършенно щастлива „Имам нужда да бъда не само усмихната, но и тъжна, ядосана, да плача, когато ми се плаче, да крещя, да ходя без грим и с разрошена коса….“ Много, много, много хубаво и точно написано. Благодаря!

Leave a Reply

Your email address will not be published.